Никол зарови пръсти в гъстата му коса, извила призивно врат назад.
Клей легна до нея. Беше все още облечен — Никол усети студените месингови копчета до кожата си. Еленовата кожа на панталона бе мека и топла. Тези дрехи до голото й тяло, кожата и месинга — всичко това бе самият Клей, силно и мъжко.
Той се обърна настрана и започна да разкопчава жилетката си.
— Не — промълви тя. — Не още!
Клей я погледна за миг и я целуна отново, продължително и жадно.
Никол се засмя унесено, когато той я прекрачи и кожата на ботуша му одраска крака й. Той разкопча копчетата от двете страни на панталона си и Никол простена, когато почувства възбудата му.
Клей лежеше върху нея, притискаше я толкова здраво, сякаш се боеше, че може да му избяга.
— Знаеш ли — Никол се протегна и въздъхна дълбоко — този допир на ботуша ти… Изпитах огромно облекчение… Стана ми толкова хубаво… Нещо ми стана…
— Това ли е всичко? — попита Клей и притисна лице към шията й. — Радвам се, че ти доставих удоволствие. Дали да не сложа шпори следващия път?
— Ти ми се присмиваш.
— Никога! — Той се опря на лакът. — Мисля, че по-скоро се присмивам на самия себе си. Наистина има за какво да се поуча от тебе.
— От мене? Какъв пример мога да бъда аз?… — Тя докосна с пръсти извития като полумесец белег до окото му.
Той се отмести от нея и седна.
— Не сега. Може би ще ти го кажа по-късно. Нещо огладнях. Преди един час ти не ме остави да хапна.
Тя му се усмихна и затвори очи. Чувстваше се безкрайно щастлива. Клей стоеше надвесен над нея и я гледаше. Черната й коса се бе разпростряла под нея като ветрило — чудесен контрастен фон за извитите форми на тялото й. Видя, че е почти заспала. Той се наведе и я целуна по носа.
— Спи, сладка моя любима! — прошепна той и дръпна другата половина на кувертюрата, зави я и излезе на пръсти от стаята.
Никол се събуди и се протегна щастливо, преди още да е отворила очи.
— Ставай, време е! — каза един плътен глас от другия край на стаята.
Тя се усмихна на този глас и отвори очи. Клей я наблюдаваше в огледалото. Ризата му бе метната на един стол и той се бръснеше.
— Проспа целия следобед. Смяташ ли да проспиш и танците?
— В никакъв случай! — Тя се усмихна на отражението му в огледалото.
Понечи да скочи от леглото, но изведнъж осъзна, че е гола. Огледа се да дръпне нещо и се поприкрие, но като видя как присмехулно я гледа Клей, смело отметна завивката и отиде към шкафа, където Джени бе окачила дрехите й. Клей тихичко се засмя и продължи да се бръсне.
Като приключи с бръсненето, той застана зад нея. Беше облякла пеньоар с цвят на праскова от креп-сатен и се колебаеше каква рокля да облече за бала.
Клей се пресегна и взе направо роклята от канеленокафяво кадифе.
— Джени каза, че трябва да облечеш това. — Той вдигна роклята и я заоглежда критично. — Май горната й част е твърде оскъдна, навярно платът не е стигнал.
— Дай, аз ще се справя! — каза Никол самоуверено и взе роклята.
— В такъв случай това навярно няма да ти трябва.
Никол се обърна и видя какво държи в ръцете си. Перли! Четири наниза перли, захванати с четири дълги златни синджира с катарами. Тя пое перлите в разтворените си шепи, опиянена от неповторимото меко сияние на скъпоценностите. Но не можа да разбере всъщност как трябва да ги сложи — приличаха по-скоро на колан, отколкото на огърлица.
— Облечи роклята и ще ти покажа — притече се Клей. — Майка ми си ги е поръчала по свой модел.
Никол трескаво намъкна ризата и роклята. Корсажът бе дълбоко изрязан, ръкавите бяха по-скоро презрамки. Клей защипа единия златен клипс в средата на деколтето отзад на гърба й, втория — на рамото й. Третия клипс дойде точно отпред, върху цепката на гърдите й, а четвъртият — на другото рамо. Четирите перлени наниза провиснаха в лека дъга на гърба и на гърдите й, но бяха направени така, че едната огърлица легна върху голата кожа, а другата — върху канелата на кадифето.
— Прекрасни са! — въздъхна Никол, вперила поглед в огледалото. — Страшно съм ти благодарна, че ми позволяваш да ги сложа.
Той се поклони и я целуна по голото рамо.
— Майка ми пожела да ги дам на моята съпруга. Досега никой друг не ги е носил.
Никол се обърна и го погледна.
— Нали ние… Защото…
Клей сложи пръст върху устните й, за да замълчи.
— Нека да се порадваме на тази вечер! Утре ще имаме достатъчно време да говорим.
Никол се отмести и му даде възможност да се облече пред тоалетката. Вън на моравата вече свиреше оркестър.
Да, не бива да мисли сега за нищо друго, освен за този единствен миг. Да забрави действителността. Действителността, че Бианка и Клей живеят под един покрив. Действителността, че Клей обича друга жена.