— Попитах ви нещо, мила госпожо. Вие ли сте Мейлисън?
Тя го изгледа шевно.
— Не мисля, че това ви засяга. Отстранете се да мина!
— Голямо лапане — каза той и кимна към купчината салата в чинията й. — Лакомията е грях и ще има да плащате на онзи свят.
— Ако не ме оставите ти мира, ще повикам за помощ!
— Виж, Па, нека аз да поговоря с нея. Намирам, че е дори хубава… Бианка погледна е жив интерес мъжа, който вървеше зад баща си. Бе як, силен младеж, надали имаше повече от двадесет и пет години. За съжаление лицето му бе точно копие на бащиното. Малките черни очи се плъзнаха по мекото й бяло тяло.
— Нашата майка е била по баща Мейлисън. Чухме, че ще се омъжвате за Клей Армстронг и ви писахме в Англия. Не зная дали сте получила писмото ни?
Бианка си спомняше твърде добре за онова писмо. Значи тази измет си е въобразила, че са роднини.
— Не съм получавала никакво писмо.
— Лъжата е смъртен грях! — издекламира по-възрастният с глас, който можеше да бъде чут чак в края на поляната.
— Виж, Па, оттатък хората залагат и гледат конете. Иди да поговориш с тях, докато ние с моята братовчедка се запознаем по-отблизо.
Бианка им обърна рязко гръб и се отдалечи. Нямаше никакво намерение да разговаря с когото и да било от тях! Едва си намери ново свободно място, когато двама млади мъже се приближиха и седнаха при нея. Насреща й седеше младият човек, който я бе заговорил, а до него приседна друг, малко по-нисък, по-скоро юноша на около шестнадесет години. Младежът изглеждаше по-приятен, със светли очи, които бяха нормално раздалечени едно от друго и имаха по-кръгла форма.
— Това е Айзък — каза по-възрастният брат, — а аз съм Ейбрахам Саймънс. А онзи господин беше татко ни. — Той посочи с глава към възрастния мъж, който бързаше към пистата, стиснал голяма библия под мишница. — На баща ни му дай да държи проповеди. Но аз и Айк си имаме други планове.
— Не бихте ли желали да седнете някъде другаде? Бих искала да закуся.
— Това, дето е в чинията ви, ще стигне за трима, госпожо! — заяви Айзък.
— Много си вирите носа обаче — допълни Ейб. — Човек би могъл да предположи, че ще се радвате да поговорите с нас, все пак сме роднини, така де.
Ейб се наведе към нея и я изгледа. Малките му като копчета очички се присвиха.
— Нещо не виждам бог да ви е наспорил приятели. Чуваме, че ще се омъжвате за Армстронг и ще ставате собственица на Ейръндел хол…
— Аз съм господарката на плантацията Армстронг — каза тя самодоволно между две хапки пилешко месо.
— А коя е тогава тази хубава малка дама, за която Клей разправя, че му е жена?
Бианка вирна брадичка, но продължи неизменно да дъвче. Кипваше отново, само като се сетеше как Клей я бе зарязал най-безцеремонно, за да иде на забавата е Никол. Беше се държал достатъчно странно вечерта, когато този сладък мистър Уесли Станфорд бе на вечеря у тях. Оттогава Клей като че непрекъснато я наблюдаваше, това негово кокорене й ходеше вече но нервите! Тя му изложи плановете си да разшири къщата е още едно крило, а той пак само седеше и я гледаше втренчено. Бианка излезе бясна от стаята и още тогава се зарече, че той ще й плати за това безобразие.
А после Клей изведнъж изчезна нанякъде. Всъщност, тя бе доволна, че го няма, постоянното му присъствие й късаше нервите. Зае се с часове да съставя разни менюта, които «да й сервират докато го няма». И бе извън себе си, когато онази противна личност, Маги май беше, нито веднъж не си даде труд да изпълни и половината от поръчките на Бианка. Точно когато се канеше да отиде до кухнята и да даде на готвачката да се разбере, се появи Уесли. Той именно й разказа за забавата и че Клей е взел Никол със себе си.
Бианка твърде неохотно се съгласи да става по никое време, за да тръгне с него за плантацията на Бейкъс. Но искреното й възмущение й даде сили. Как е възможно тази отвратителна Никол така дръзко да протяга ръка към нейната собственост? Ще й даде да разбере! Достатъчно е само да се усмихне на Клей и той ще реагира точно както бе реагирал първата вечер, когато я зърна отново… О, тя знае отлично какво очарование притежават жените от нейното семейство.
— Тази жена беше моя прислужница — каза Бианка високомерно.
— Ваша прислужница? — разхили се Ейб. — Ама сега ми се струва, че прислужва на Клей.
— Вървете да досаждате другиму с вашите нечисти помисли! — каза Бианка и стана да си вземе още нещичко от бюфета.
— Слушайте — каза Ейб, който тръгна по петите й. Сега вече тонът му беше сериозен. — Мислех, че вие ще се омъжите за Клей и очаквахме да ни подпомогнете малко. Па не мисли за нищо друго, освен за проклетата си библия. Недалеч от плантацията на Клей имаме парче земя, ама добитък си нямаме. Надявахме се да ни заемете един бик… А след като сме от едно и също семейство, бихме могли да вземем и няколко от вашите юници.