— Тази катеричка бе купил бащата на Бет, донесе й я от Бостън. Страшно си я харесваше. И един ден, бяхме се събрали тук и Джеймс точно майстореше камината, Бет изведнъж започна някакви големи приказки… Да останем приятели завинаги, неразделни… Заяви, че веднага трябва да намерим Сам, стъкларя. Джеймс и аз я последвахме, долавяхме, че предстои нещо страхотно. Тя свали катеричката от синджирчето на шията си, накара стария Сам да направи тази сфера от прозрачно стъкло, след това допряхме пръсти до катеричката и се заклехме във вечно приятелство. А след това Бет пусна катеричката в горещото стъкло. Така вече нямало да я пипне никой друг след нас… — Клей дълго се взира в парченцето стъкло и после го върна на Никол. — Било е глупаво и детинско, ала на нас тогава ни се струваше нещо невероятно умно…
— Не смятам, че е било глупаво и детинско. Ето, че не е било напразно.
Клей избърса изцапаните си ръце и погледна нагоре към нея с потъмнели очи.
— Ние… не се ли канехме да правим нещо по-интересно, преди да ни подгони дъжда?
Никол го изгледа с големи очи, самата невинност, и каза престорено:
— Представа нямам! Какво искаш да кажеш?
Той стана, отиде до сандъка с ръждивия обков и измъкна две одеяла, прашни и изпонаядени от молци.
— Не би могло да се каже, че са розови копринени чаршафи! — Той явно се бе сетил за някакъв виц, който Никол не знаеше. — Но все пак е по-добре от нищо.
Той се обърна и протегна ръце към нея. Никол само това и чакаше, за да се хвърли на врата му.
— Обичам те, Клей — прошепна тя — обичам те толкова силно, че чак се страхувам от това!
Сега той започна да измъква фуркетите от косата й, като ги пускаше небрежно на пода. Разбърка с ръка черната, лъскава като коприна коса.
— И защо трябва да се плашиш — той целуваше врата и. — Ти си моя жена, единствената, която желая и която бих искал изобщо да имам. Мисли за това и за децата ни!
Никол усети отново как омекват тези издайнически нейни колене, щом Клей захапа меката част на ухото й.
— Деца… — въздъхна тя. — Обичам децата.
Клей се отдръпна малко от лицето й и се засмя:
— Деца не се правят лесно. Иска се много… труд.
Никол го изгледа с грейнали очи:
— Ами да се упражняваме — каза тя най-сериозно. — Всяка работа става по-лесна, когато човек… натрупа опит.
— Я ми ела, дяволче коварно! — каза той и я взе в обятията си. Внимателно я сложи върху одеялата. Миришеха на мухъл, но това някакси подхождаше па обстановката.
«Като в свърталище на призраци!» — помисли си Никол. Ала тези призраци сега й кимаха приятелски…
Клей разкопча копчетата на мократа й рокля и веднага започна да целува всяко следващо оголило се местенце. След това съблече роклята й, като че Никол бе малко дете.
Но ризата Никол съблече сама през главата си. Жадуваше час по-скоро да разголи тялото си за неговите милувки. Клей я сложи да легне на коленете му, подпрял с ръка гърба й.
— Толкова си красива! — каза той, гледайки играта на пламъците по кожата й.
— И не си разочарован, че не съм руса?
— Шт! — спря я той с престорена строгост. — Не бих сменил дори единствен цвят от тази картина.
Тя се обърна и започна да разкопчава ризата му. Гърдите му бяха гладки, твърди и леко окосмени. Коремът му бе невероятен! Равен плосък и твърд. Никол усети как собствените й мускули се свиват при вида па красивото му тяло, стройно и кораво, пълен контраст с нейната собствена закръглена мекота. Харесваше тялото му. Обичаше, да го гледа като върви, да вижда как мускулите играят под гладката му кожа, когато се опитва да удържи неспокойния си кон. Беше й хубаво да го наблюдава като мъкне тежките чували е жито и ги мята през ритлите… Тя потръпна и залепи устни върху тъмната от слънчевия загар кожа на корема му.
Клей я гледаше, виждаше вълните на чувствата й, отразяващи се на приливи в очите й. И когато там придойдоха тъмните талази на желанието, той почувства неудържима тръпка по целия си гръбнак. Тази жена разпалваше в него пъклен огън, какъвто никоя друга досега не бе успявала. Сега вече времето на нежните думи свърши. Той я желаеше. Бързо смъкна дрехите от себе си и хвърли ботушите си.
Вече не я целуваше нежно и когато захапа ухото й, тя се изплаши, че ще го разкъса. Устните му, езикът му, зъбите му се плъзнаха по шията, по раменете, по гърдите й.
Никол се бе извила под ласките му, подлудена от палещите тръпки, които пронизваха тялото й. Устните му се плъзнаха надолу към корема й и тя настръхна. Впи пръсти в гъстата му коса и отново привлече главата му за целувка.
— Клей… — прошепна тя, но той задуши думите й с целувката си.