Клейтън се измести върху нея и тя се усмихна със затворени очи, когато усети тежестта му. Ето го. Той е неин! Само неин, целия!.. И отново жадуваната изненада на проникването му в нея, чудото на неговата мъжественост. Той я изпълваше цялата, струваше й се, че умира от екстаз.
Двамата бяха един-единствен ритъм — бавно, непосилно бавно. Ръцете й галеха гърба му, таза му, твърдите мускули на стегнатите му хълбоци, откъдето сякаш извираше силата, проникваща в нея.
И когато заедно стигнаха до върха, Никол замря, поемайки е цялото си тяло жестоките тласъци на неговото освобождаване. Клей се претърколи от нея и я обви с ръцете си. Кръвта пулсираше в тялото й, в краката й. Тя се усмихна и се гушна в него, целуна рамото му и усети солената му пот.
Заспаха прегърнати.
Тринадесета глава
Никол се събуди с чувството, че е все още с Клейтън в пещерата. Но слънчевите лъчи, огрели леглото й, се процеждаха през дантелените завеси на Елън и тя бързо съобрази къде са намира. Леглото до нея празно, но възглавницата още носеше отпечатъка от главата на Клей.
Тя се протегна блажено и завивката се свлече от голото и тяло. Бях заспали, след като се бяха любили снощи в пещерата и когато след няколко часа се събудиха, луната бе изгряла, огънят напълно угаснал, и двамата трепереха от студ. Облякоха набързо все още мокрите си дрехи и хукнаха към шалупата, за да слязат по реката към Бейкъс хаус.
Още с пристигането Клейтън нападна кухнята и се върна с огромна кошница плодове, сирене, хляб и вино. Той се разсмя, когато само след половин бутилка вино Никол отново се разнежи. Любиха се, както си бяха всред плодове и трохи, целуваха се и ядяха, закачаха се и с кискаха, докато накрая не заспаха отново с преплетени ръце.
Никол се поразмърда и измъкна парче ябълка изпод себе си. Усмихна се многозначително и остави ябълката на нощното шкафче. Елън никога няма да успее да изпере този чаршаф. Как ли може да поднесеш извиненията си в такива случаи?! Можеш ли да разкажеш на домакинята, че си сипала червено вино по гърба на Клей и си го облизала, но въпреки старанието ти, за съжаление, се е разляло малко и върху чаршафа. Клей беше виновен — езикът й го гъделичкаше и той се обърна, преди да е облизала всичкото… Но такива неща не се разправят…
Никол отметна завивката и разтърка голите си рамене. Във въздуха вече се чувстваше студеният полъх на есента. В гардероба й имаше една кадифяна рокля, точно с цвета на виното, което пиха заедно с Клей. Тя бързо грабна тежкото кадифе и закопча ситните седефени копчета на гърба. Беше с дълъг ръкав, затворена чак до врата, силно пристегната на гърдите и падаща на тежки дипли до земята. Семпла елегантна рокля. А и беше топла за един такъв хладен ден.
Никол отиде към огледалото и оправи косите си. Искаше й се да е особено хубава. Клей бе казал, че смята днес на обяда да обяви на всички идеята си за втора сватба, като мислеше да покани всички за Коледа в Ейръндел хол. Никол успя да го убеди да изчакат дотогава, за да могат да подготвят истинско сватбено пиршество. Гостите на Елън започваха да се разотиват още днес следобяд и Клей бързаше да оповести събитието, докато са още всички.
Никол сбърка пътя към външната врата само веднъж. Масите по моравата бяха заредени отново, хората пак се въртяха край тях, говореха си пак оживено, като че не са се виждали с месеци, или отново отрупваха чиниите си с храна. Но се усещаше някак си, че всички вече са изтощени и са нетърпеливи да тръгнат към дома.
Никол също се радваше, че ще се върне в Ейръндел хол, сега вече като пълноправна стопанка. Видя Бианка, седнала на една от масите под големия бряст. Изпитваше угризения на съвестта заради Бианка. Не беше честно Бианка да дойде чак от Англия с надеждата да се омъжи за годеника си, и да открие, че той е вече женен. Изпълнена с колебания, Никол направи крачка към нея. В този момент Бианка вдигна очи от пълната си чиния и я видя. В очите й преливаше омраза. Погледът й би могъл да убие човек.
Никол импулсивно вдигна ръка към врата си и свърна встрани. Почувства се като истинска лицемерка. Разбира се, би могла да се насили и да каже на Бианка, че съжалява, след като бе излязла победителка! Победителите винаги могат да си позволят да бъдат великодушни.
Никол тръгна към бюфета, взе си нещо за ядене и седна. Но чинията остана в скута й, вече не й се ядеше.
— Извинете, госпожо Армстронг! — каза един мъж и се изправи пред нея.
Никол вдигна очи от чинията си.
— Моля?
Беше висок млад човек. Очите му бяха неприятни — малки, близко разположени едно до друго, с някакъв див блясък.