От самото начало Айзък бе против това отвличане. Не беше сигурен може ли да се вярва на приказките на Бианка, нищо че му е братовчедка. Каква беше кисела, когато я заговориха първия ден на забавата… Но Ейб му проглуши ушите с това, колко била онеправдана, как Никол е изместила собствената им братовчедка… Каза, че ще държат Никол само докато се сложи край на тази измама и Бианка се омъжи отново за Клейтън Армстронг.
Но сега, като я държеше в скута си, Айзък изобщо не можеше да си представи, че е някаква хитра измамница, хвърлила око на парите на Клейтън. Тя май наистина се разтревожи за мъжа си. Но Ейб каза, че видиш ли жена, дето гледа мъжете така, както Никол гледа Клейтън, да знаеш, че не е свястна жена… Една съпруга трябва да е кротка, мълчалива и непривлекателна като собствената им майка. Айзък бе напълно объркан — ако можеше да избира, той би си взел жена като Никол, а не като майка си. Сигурно е така, защото и двамата с Никол са хора с лоши помисли, грешни и прокълнати от Бога…
— Айк! — подвикна Ейбрахам. — Престани да блееш! Не виждаш ли, че тя дойде в съзнание и ей сегичка ще се развряка? Натъпчи кърпата в устата й!
Айзък се подчини на брат си, както бе правил цял живот. Никол бавно отвори очи. Цялата й челюст бе схваната, болеше я непоносимо главата… Мина доста време, докато картината пред очите й се избистри. Опита се да помръдне устните си, но не можа и усети, че се задушава.
— Не мърдай! — каза Айзък. — Не се бой. — Говореше шепнешком, само тя да го чуе. — Веднага ще махна кърпата от устата ти, щом пристигнем. Затвори си очите и си почивай сега.
— Събуди ли се щерката на греха? — извиси глас Илайа откъм носа на лодката.
Никол погледна нагоре към момчето, което я държеше. Видя как той бавно замижа. Никол разбра и отново затвори очи.
— Не, Па — извика Айзък. — Още е в несвяст.
— Уес — попита Кей — да си виждал Никол? — Между очите му се бе врязала бръчка.
Уесли откъсна поглед от червенокосата хубавица, която го гледаше изкусително през притворените клепачи.
— Успя ли да я загубиш вече? Май ще трябва да взимаш уроци как да си пазиш жената! — пошегува се Уесли. Лицето на приятеля му бе напрегнато, той моментално остави бирата си на една маса и тръгна редом с Клей по поляната.
— Защо си обезпокоен? Откога я няма?
— Не съм я виждал от сутринта. Тя спеше още, когато тръгнах за надбягванията. Елън каза, че я зърнала да слиза по стълбата, но оттогава я няма никаква. Питах няколко от дамите, никой не я е виждал.
— Къде е Бианка?
— Яде — отвърна Клей. — Най-първо нея питах. Не можа нищо да ми каже. Цял ден не е мърдала от мястото си, повечето хора потвърдиха това.
— Възможно ли е Никол да е отишла да се разходи? Може пък да е искала да се усамоти за малко.
Бръчката на Клей стана още по-дълбока.
— Бяхме решили да обявим на обяда, че по Коледа ще вдигнем истинска сватба. Искахме да поканим всички присъстващи в Ейръндел хол…
— На обяда? Обядът мина преди час — промърмори Уесли, загледан в хората, които вече се изнизваха надолу към пристана. — Това тя не би пропуснала!
— Именно! — каза Клей глухо. — Точно това никога не би пропуснала.
Погледите им се срещнаха. И двамата мислеха за едно и също нещо — за онова, което се бе случило с Джеймс и Бет… След като един такъв опитен ветроходец като Джеймс не се бе спасил…
— Я дай да потърсим Травис — предложи Уес.
Клей кимна и се насочи към малкото останали гости. В гърлото му растеше буца.
Когато присъстващите разбраха, че Никол е изчезнала, и разговори, и смехове изведнъж секнаха. Жените бързо нахвърлиха план как да претърсят горите наоколо. Децата изпратиха да търсят по всички постройки. Мъжете се запътиха с мрачни лица към реката.
— Може ли да плува? — осведоми се Хорас.
— Може — каза Клей, оглеждайки трескаво брега, дано зърне една тъмнокоса глава.
— Да не сте се скарали нещо? Може да е помолила някой да я върне в Ейръндел хол.
Клейтън се обърна към Травис:
— Не, по дяволите! Не сме се карали! Тя никога нямаше да напусне забавата, без да ми се обади.
Травис сложи ръка на рамото му.
— Спокойно! Може да е някъде из гората. Започнала е да събира орехи и се е забравила… Интонацията му говореше, че допуска тази възможност не повече от Клей. Доколкото можеше да прецени Никол, тя бе разумна, съобразителна млада жена…
— Хорас — каза той — доведи кучетата!