Никол чоплеше разсеяно в чинията си и слушаше с половин ухо плановете на Травис да посети напролет Англия.
Да, Клей има право. Тя вече не му вярва… Колко пъти му бе от давала сърцето си и той го бе отблъсквал. Разбира се, съображения винаги се намираха. Най-напред беше приликата с Бет. Сега пък Бианка го изнудваше. На това тя вярваше — историите бяха твърде абсурдни, за да си ги е измислил. А ето сега твърди, че иска да напусне Вирджиния и Бианка, само и само да бъдат заедно. Бе казал, че ненавижда Бианка, а въпреки това живее вече с нея месеци наред…
И все пак… Трябва да му вярва. Разбира се, че той мрази Бианка и обича нея. Има съвсем логични обяснения за всичко. Бианка живее при него… А Никол живее в друга къща…. Само дето не можеше в момента да си припомни нито едно от тези логични обяснения.
— Мисля, че това парче на вилицата ти вече изсъхна! — каза Уес на ухото й.
— О! — премигна Никол и се опита да се усмихне. — Боя се, че не съм добра събеседница.
Травис й се ухили:
— Когато една жена изглежда така, както изглеждаш ти, няма защо нито да прави нещо, нито да говори. Ще си намеря аз някой ден едно такова хубаво момиче и ще си го държа в стъклена витрина. Ще я пускам оттам само когато желая да се любим.
— Е, няма да е повече от три пъти на нощ, предполагам — каза Уесли и сложи в чинията си няколко захаросани плода.
— Не позволявам такива разпасани приказки! — каза Бианка сухо. — Дори в колониите не бива да се забравя, че на масата има дама.
— Мене са ме учили, че дамите не живеят с мъже, с които не са венчани! Така зная аз! — отвърна Травис заядливо.
Лицето на Бианка стана червено от гняв, тя рязко стана. Столът и се преобърна, а едновременно с това и няколко чаши на масата.
— Не ще ви позволя да ме обиждате. Знаете, че аз съм тази, която ще бъде стопанката на Ейръндел хол. А стане ли това… — Бианка изпищя ужасено. Манди бе вперила невинни очички в лицето й, докато ръчичката и държеше чинията с желе от боровинки така, че всичко се изливаше бавно по роклята на Бианка.
— Нарочно го направи! — изкрещя Бианка и се пресегна да плесне Манди.
Сега вече всички скочиха, за да я спрат. Но Бианка само изохка и се дръпна от масата с ужасено лице. Върху глезена й се бе изсипала чиния с горещ пудинг от сини сливи.
— Махнете го от крака ми! — изписка тя, като отчаяно тръскаше стъпалото си. — Горещ е!
Никол се хвърли към нея, подаде й една кърпа. Травис измъкна Алекс изпод масата.
— Я виж това дете, Джени! Май си е изгорило пръстите.
— Жалко за пудинга — каза Уесли и изгледа Бианка, която се опитваше да избърше крака си.
— Защо да е жалко? — каза Джени многозначително.
— Клейтън Армстронг! — изпръхтя Бианка. — Как можеш да седиш и да мълчиш, когато ме обиждат по такъв безобразен начин?
Всички обърнаха очи към Клей. Никой не бе броил чашите с бърбън, които бе изпил една след друга. Чак сега забелязаха стъкления поглед, с който безучастно се взираше в Бианка.
— Клей — обади се Никол. — Мисля, че сега ще е най-добре да отведеш Бианка… вкъщи.
Клей заобиколи масата, хвана Бианка за рамото и тръгна мълчаливо към вратата, докато тя продължаваше да се оплаква от «онзи пудинг». Той само се пресегна, взе едно от глинените шишета с бърбън И бързо я избута през прага.
Бианка едва го догонваше, препъвайки, се след него в мрака. Роклята й бе съсипана, а от студа глезенът й я болеше още по-силно. Очите й бяха премрежени от сълзи, не виждаше къде стъпва. Клейтън отново я бе унизил пред другите. Откакто е пристигнала в Америка, той само това прави!
На пристана Клей повдигна Бианка да стъпи в лодката и изпъшка:
— Ако продължаваш да ядеш, някой ден ще потънем! — Той леко заваляше думите.
Това вече надхвърляше всички обиди!
— Изглежда новото питие ти се услади? — каза Бианка със захаросано гласче и кимна към бутилката в краката му.
— Кара ме да забравя. Всичко, което ми дава възможност да забравя, е добре дошло.
Бианка се усмихна в тъмнината.
Когато стигнаха до другия бряг, тя пое ръката му, стъпи на брега и заподтичва отново след него към вкъщи. Цялата трепереше като листо, когато стигнаха до градинската врата. Изпитваше ужас от онова, което трябва да предприеме. Нямаше сили да си го помисли просто…
Клейтън трясна бърбъна на масата в хола и отново излезе навън.
— Селяндур! — прошепна Бианка. Но бързо подхвана полите си и изтича по стълбите към стаята си. Дръпна едно от чекмедженцата на малкия изящен скрин и извади шишенце с лауданум. Малко сънотворно в бърбъна и Клей няма да разбере какво става…