— И Линеър ми каза същото — изръмжа Кроукър. — Не обичам да ми се говори така.
— Това е истината, лейтенант, по-добре я приемете. Този тип може да премахне всекиго, когото пожелае.
— Дори Рафаел Томкин?
— Дори и него — кимна Винсънт.
— Доста са се опитвали и преди него — подчерта Кроукър. — Все професионалисти!
— Този е професионалист от по-друг тип — въздъхна Винсънт. — Не става въпрос за наемен убиец от Детройт, или оттам, където ги произвеждат…
— Джърси Сити — помогна му Кроукър с крива усмивка.
— Но този е нинджа, лейтенант. Което означава, че освен професионален убиец, той е още нещо като Худини, Супермен и Спайдърмен, взети заедно. — Винсънт почука с показалец по полираната повърхност на масичката: — Този човек е магьосник!
Кроукър впери поглед в очите на събеседника си, опитвайки се да открие следа от някаква ирония.
— Надявам се, че не се шегувате, нали? — подозрително попита той.
— С риска да ви прозвучи мелодраматично, ще ви кажа, че говоря абсолютно сериозно!
Келнерът отново се появи и те си поръчаха вечерята с още една каничка саке.
— Не бързайте — каза Винсънт, келнерът кимна и се отдалечи.
— Днес Линеър ме заведе в един салон за кенджуцу — каза Кроукър.
— Кой точно?
— Не му запомних името. Запознах се със сенсея, казва се Фукашиги.
В очите на Винсънт се появи уважение.
— Бил сте обект на особени привилегии, защото в този салон рядко стъпва кракът на европеец — рече той, после тихо подсвирна: — Как ли сте убедили Никълъс да ви заведе там?
— Сам ме заведе, при това, след като го бях обидил — усмихна се Кроукър. — Явно не е злопаметен.
Очите на Винсънт потъмняха и той уморено каза:
— Не става въпрос за неговата злопаметност. По-скоро вие сте този, който е изгубил лице…
— Изгубил лице ли? Това пък какво е?
— Точно това, което чухте. Отношенията между хората се базират на уважение, на взаимно уважение. След него идва доверието, дългът… Няма да ви питам какво сте направили. Не, не ми казвайте, не искам да го зная… Бих казал, че ако сте го обидили с нещо, уважението му към вас е намаляло значително…
— Какво ми пука за неговото уважение, по дяволите!
— Е, след като мислите така, въпросът е приключен — усмихна се Винсънт, после бавно опразни чашата със саке.
Кроукър се прокашля, помълча, после подхвърли:
— Довършете мисълта си, ако обичате.
— Канех се да кажа, че тук не става въпрос дали Ник ще ви прости или не — той очевидно го е сторил, след като ви е завел при Фукашиги. Става въпрос за вас — вие сте този, който трябва да се опита да възстанови предишния баланс в отношенията ви.
— И как бих могъл да го сторя? — подозрително го изгледа Кроукър.
— Ако знаех как, сигурно щях да съм известен мъдрец — поклати глава Винсънт. — А тази вечер никак не се чувствам мъдър, лейтенанте.
На суши бара седеше човек с невидима пудра по лицето. Тя маскираше високите му скули, правеше плосък широкия му нос, задълбочаваше очните му кухини. Дори майка му не би го познала, а тя беше доста наблюдателна жена.
Когато Винсънт и лейтенант Кроукър влязоха в ресторанта и се насочиха към едно от вътрешните помещения, той беше преполовил чинията си със сашими. Не извърна глава, но ясно ги улови с периферното си зрение.
Няколко минути по-късно той леко отблъсна чинията от себе си, стана и се насочи към тоалетната в другия край на салона. Ресторантът беше полутъмен и пълен, отвсякъде се носеха приглушени разговори. Мина през вътрешните помещения, покрити с татами, и влезе в тоалетната. Вътре нямаше никой. Той изплакна ръцете си и се взря в образа си в огледалото. Вратата се отвори и вътре влязоха двама души. Мъжът излезе, мина покрай тънките бамбукови стени и се приближи до бара да плати сметката си.
Изправен на тротоара сред горещия и напоен с тежки изпарения въздух на лятната вечер, той махна на минаващо такси. Наложи му се да смени четири таксита, преди да открие онова, което му вършеше работа.
В осем часа и осемнадесет минути вечерта полицейският сержант Пит Тревайн спря патрулната кола близо до тротоара и внимателно погледна през прозореца. Минаваше за втори път по Двайсет и осма улица, затова беше сигурен, че това, което видя в алеята между високия каменен блок и шивашкото ателие, преди двадесет минути не беше там. Спомни си за доброто старо време, когато всички ченгета патрулираха в екипи. Днес, поради острата финансова криза, общинските власти продължаваха да експериментират с единични патрули въпреки острите протести на полицейския синдикат.