Винсънт даде адреса си на шофьора и се отпусна назад. Колата тихо потегли. Мислеше си, че дори сред оживените модерни улици на Токио и облечените в европейски дрехи бизнесмени човек най-неочаквано можеше да се натъкне на древен храм, оцелял като по чудо сред небостъргачите. Слухът му можеше да долови призрачния звън на бронзовите камбани, отлети от отделни парчета и позеленели от времето, обонянието му да долови едва доловимия аромат на тамян във въздуха. В такива моменти изчезваше вонята на замърсения въздух, старата колкото света и горда Япония се извисяваше недокосната от западната цивилизация и вдъхваше нов живот на древните божества.
В таксито беше тъмно. Той хвърли поглед към блестящия град отвъд стъклото и изведнъж усети, че се движат прекалено бавно. Наведе се напред и каза:
— Хей, приятел, все пак искам да се прибера у дома, преди да се е съмнало.
Тилът на шофьора помръдна, очите им се срещнаха в огледалцето за обратно виждане. Винсънт откри, че е японец и потърси с поглед картончето с името му, което би трябвало да се намира вдясно на арматурното табло. Не можа да види нищо, тъй като беше тъмно. Премина на японски и се извини за проявената грубост.
— Няма нищо — отвърна онзи. — Тази нощ е тежка за всички.
Излязоха на Четиридесет и пета улица и поеха на запад. След малко свиха по Осмо авеню, от двете страни на което се редяха евтини кръчми и мърляви порно театри. Тротоарите гъмжаха от проститутки, излезли да изкарат някой долар, чернокожи мошеници и продавачи на наркотици, яки пуерториканци с вид на престъпници. Изметта на огромния град, показан в цялото му мрачно великолепие.
Шофьорът пресече една улица и спря пред следващия светофар, блеснал забранително с червеното си око.
— Сякаш сме си у дома — каза на японски Винсънт.
— Никой не ни е карал да идваме тук, — отвърна шофьорът.
Винсънт отново си представи четирите бойни кораба на комодор Пери, влизащи в пристанището на Урага. Може би е прав, помисли си той. Никога не би трябвало да…
Шофьорът се беше обърнал назад, по лицето му пробягваха разноцветните светлини на кинорекламата отсреща. Устата му се разкриви в усмивка, разкривайки продълговата черна паст, сякаш маска от театъра Но. Очите му бяха каменни, от тях не се излъчваше никаква топлина. Контрастът между този мъртвешки поглед и изкуствената усмивка беше толкова силен, че Винсънт уплашен потръпна. В съзнанието му изплува демоничната маска от първата пиеса в стил Но, която беше гледал в живота си. Беше едва шестгодишен и такава я възприе и запомни — жестока и страшна.
Дръпна се рязко назад, уплашен от собствените си възприятия. Но рефлексите му бяха забавени от алкохола и в следващия миг видя лицето на шофьора надвесено на сантиметри над себе си, като глава на готова за нападение пепелянка. Бузите се издуха, устните се свиха в кръгче, сякаш искаха да кажат „О“. От отвора излетя фина струйка, която стигна лицето му точно когато си поемаше дъх. В дробовете му попадна част от нея и в следващия миг той вече не дишаше.
След като Винсънт си отиде, Кроукър остана в стаята с рогозките и си поръча още саке, потискайки в съзнанието си мисълта, че трябва да се прибира у дома. Харесваше този алкохол, защото нямаше никакъв вкус, но въпреки това му действаше чудесно.
Не искаше да се прибира у дома. Не, не, по-скоро не искаше да се прибере при Алисън… Тази мисъл го изненада и ядоса. Изненада го, защото, макар и да знаеше, че това все някога ще се случи, то дойде много рязко, изведнъж. А го ядоса, защото беше позволил на цялата история да се проточи толкова дълго. Не го беше яд на Алисън, а по-скоро на факта, че вече не иска да има нищо общо с нея. Странно, помисли той. В един период двама души, могат да се разбират чудесно, после този период минава и след него настъпва безразличието — тъпо и тотално. Очевидно това е част от живота, помисли си философски, той. Но каква част, господи!
Сакето пристигна и той позволи на келнера да му налее първата чашка. Пресуши я на един дъх и веднага си наля — отново. Страшно му се прииска да се обади на Мати Устата, но съзнаваше, че ще прати по дяволите целия случай Дидион. В момента му се струваше, че този случай се крепи единствено на шанса да открие името и адреса на онази кучка.
Не беше необходимо да си затваря очите, за да си представи, ясно апартамента на Анжела Дидион, Но въпреки това той го стори. После цялата история изплува в главата му.