Когато влезе вътре, веднага долови миризмата. Сладникава и гадна миризма на етер, комбиниран с още нещо, но с какво? Тъмната всекидневна не даде отговор — на този въпрос, но когато влезе в спалнята и зърна индианската кокалена лула, нещата дойдоха на местата си. Чашката й миришеше на опиум. След кратка проверка с върха на езика установи, че наркотикът е изключително чист и силен, такъв не може да се купи на улицата. Но в крайна сметка той се намираше в спалнята на най-скъпо платената манекенка в света и беше съвсем естествено тя да разполага с най-доброто. От всичко. Не пипна лулата, не пипна нито една друга вещ.
Нахлузи тънки хирургически ръкавици и се приближи до гардероба, вграден в стената срещу огромното легло. Цялата спалня беше синя — от копринените тапети до финия абажур на нощната лампа. Тази лампа беше поставена до леглото и беше единственото осветително тяло в помещението.
Внимателно дръпна хлъзгащата се вратичка. Гардеробът беше пълен с копринени дрехи, произведени от световноизвестни модни къщи като „Калвин Клайн“ и „Ферагамо“. До тях бяха подредени шест кожени палта, които варираха от рядко срещан руски самур до блестящ сребърен рис. Под тях стояха множество обувки, правени на ръка от „Ботичели“ и „Шарл Джордън“.
Върху дебелия няколко сантиметра килим между гардероба и леглото имаше възглавничка за сядане от черна коприна, в която Кроукър се спъна. Беше сърповидна, изключително фина и очевидно правена на ръка. Чаршафите бяха от фин тъмносин памук, а смачканата възглавница — от коприна в същия цвят. Беше върху глезените на Анжела Дидион като тъмна вълна, готова да я погълне.
Тялото беше проснато наполовина върху леглото, главата висеше във въздуха, дългите руси коси прикриваха лицето и почти докосваха пода. Беше напълно гримирана, с руж по страните и ярко червило на устните, съвсем гола, ако не се брои златната верижка около кръста й. Други бижута нямаше. Лежеше в лявата част на широкото легло, дясната беше празна, но възглавницата беше в положение, което издаваше, че там е лежал още някой. Чаршафите бяха покрити с петна, все още влажни, но те не бяха от кръв. Под кръста на Анджела Дидион беше подложена малка възглавничка.
Някой я беше обработил здравата. По шията, гърдите и корема й личаха множество бавно потъмняващи белези, гърбът й беше извит сякаш в последен екстаз. Но лицето й беше напълно безизразно, по него нямаше никаква следа от болка, страх или страст.
Всичко би било гротескно при друга жертва, Кроукър се беше нагледал на подобни картини. Но жертвата се казваше Анжела Дидион, една изключителна жена, чиято красота беше по-силна дори от грозната и обезобразяваща смърт. Кроукър съзнаваше, че пред очите му лежи един съвършен представител на човешкия род и изпита съжаление, че това съвършенство е било така безсмислено унищожено. Подобни чувства изпитваше към повечето жертви на насилието, с изключение на мошениците, намерили смъртта поради собствената си алчност. Без тях градът дишаше по-леко.
Откъсна поглед от леглото, заобиколи го и коленичи до черните копринени ресни на килима, почти невидими на фона на тъмносиньото. Допря пръст до тях и леко го повдигна към ноздрите си. Лъхна го едва доловима миризма на парфюм. Стана и се приближи до тоалетката на Анджела Дидион. Огледа гребена и четката за коса от слонова кост, отмести ги настрана заедно с останалите женски дреболии — пудра, различни кремове, и насочи вниманието си към двете шишенца парфюм. Единият беше „Джой“, а другият — „Бал о Версай“. Отвори ги и бавно вдъхна аромата, отделно един от друг. После се приближи до копринената възглавничка и се увери, че от нея се излъчва друг аромат. В тази стая беше присъствала и друга жена — това беше твърдото му заключение.
След много време и изхабени нерви, най-сетне се очерта фигурата на Мати Устата. Именно нейния адрес чакаше с такова нетърпение Кроукър, искаше да разбере и истинското й име. Тя е била любовница на Анджела Дидион, по-точно една от любовниците й. Което не означаваше, че именно тя е извършила убийството. Съдейки по следите от тялото й върху чаршафа, тази жена е прекалено дребна, за да може да нанесе такива ужасни удари. Не са използвани никакви помощни средства, всичко е направено с голи ръце — това беше заключението на съдебния лекар. Което означава, че убиецът има силно и здраво тяло — нещо, което личеше особено ясно по някои от нанесените рани.
Не, тази жена не е убиецът, но тя без съмнение е присъствала на престъплението — Кроукър беше твърдо убеден в това. Видяла е всичко и сега се крие, полумъртва от страх. Никой не може да я открие. Никой, с изключение на него.