Но полковникът не можеше да се предаде дори и сега. Поражението просто беше чуждо на неговата природа. Продължаваше да се надява, че е бил по-мъдър от другите, че все още може да изиграе своя таен коз, за който никой не подозираше.
Май играх и изгубих, помисли си той. Лисицата успя да ме надхитри. Но все още не всичко е загубено, не може да е загубено!
Идеята започна да се оформя у него един ден след като Сацугай беше арестуван от военната полицая, през 1946 година. Полковникът не можеше да му помогне, тъй като Сацугай беше добре познат сред японските политически среди като краен реакционер и шеф на един от най-могъщите конгломерати в дзайбацу. Неизбежно беше да попадне под подозрение, а впоследствие и арестуван като военнопрестъпник.
Итами понесе стоически срама, така понасяше всичко в своя живот. Но Чонг изпадна в истерия. През онази нощ тя молеше със сълзи на очи полковника да стори нещо. Той заемаше висок пост в администрацията на окупационните власти и беше личен съветник на генерал Макартър. Не може да няма начин — все ще измисли как да помогне на Сацугай!
— Мила моя — беше и казал той. — Нещата не са толкова прости, живеем в бурни времена. Освен това Сацугай може би наистина е сторил това, в което го обвиняват.
Това възпламени Чонг още повече.
— Няма значение — твърдо отсече тя. — Той е част от семейството ни!
— Искаш да кажеш, че по тази причина не може да бъде престъпник?
— Да.
— Скъпа, говориш глупости!
— Може би — отвърна сериозно тя и в гласа й се появи онази непоколебима твърдост, която полковникът познаваше отлично. — Въпреки всичко ти имаш задължение към рода и ако има начин да помогнеш на Сацугай, трябва да го направиш! Всеки трябва да изпълнява своя дълг.
Чонг е изключително интелигентна жена, но понякога може да бъде упорита като муле, помисли си полковникът. Знаеше, че няма начин да я откаже от това, което беше намислила, знаеше също така, че у дома няма да настъпи мир, преди да й докаже, че е направил всичко възможно за измъкването на Сацугай.
Беше заспал с тази мисъл в главата, а малко преди разсъмване се събуди с вече очертаваща се в главата му идея.
Вече беше почти сигурен, че има начин да измъкне Сацугай, но планът беше изключително рискован. Не се съмняваше, че ще успее да убеди в идеята си членовете на военния трибунал, въпросът беше дали действително иска да я приложи на практика.
В крайна сметка разбра, че няма кой знае какъв избор. Отдавна чувстваше нестабилността на екипа от съветници, част от който беше и той, а този план можеше да се превърне в нещо като застрахователна полица за бъдещето му.