Около него се спусна мрак, който го обви като плътна завеса. До слуха му достигаше тихото потупване на боси крака върху лъскавите дъски, имаше чувството, че е слънце, около което се въртят четири блестящи луни.
Водно конче.
Позиция на тай сабаки, серия от кръгообразни движения с оръжието, създадени в школата на Мусаши „Две небеса“.
Безброй пъти беше наблюдавал съвършеното изпълнение на тази позиция от Канзацу, беше чел всичко за нея в записките, които му беше дал сенсеят. Дори беше опитвал отделни елементи от нея, но никога не беше я използвал в истинска битка.
Трябва да позволи на стратегията на противника да определи първите му движения, защото само при отблъскването на атаките им можеше да използва успешно тай сабаки, а единствено тай сабаки можеше да му донесе победата над четирима опитни противници.
Двама от тях пристъпиха напред, вдигнали своите бокени над главите си по традиционния за кенджуцу начин — с две ръце и високо горе. Надавайки пронизителни викове, те едновременно го нападнаха.
Позиция „обърната пеперуда“. Тялото му се изви като дъга, оръжието в дясната му ръка изсвистя във въздуха и се стовари върху бедрата на единия нападател. Едновременно с това другото оръжие си вдигна нагоре, а тялото му продължи въртеливото си движение. Върхът на бокена се стрелна във въздуха и докосна гърлото на втория нападател. Двамата се тръшнаха на пода, но мястото им моментално бе заето от втората двойка. В съзнанието му се мярна мисълта да използва позицията „водно колело“, но стойката на нападателите го принуди само да направи лъжливо движение към нея, а после да прибегне до съвсем друг прийом.
Продължавайки да се върти около собствената си ос, той се стрелна между тях с все така извит като дъга гръб, десният му бокен прободе младежа, който го нападаше отляво, а оръжието в лявата му ръка описа къс полукръг и се стовари върху последния нападател, почти незабележимо, но със страшна сила. Беше изпълнил позицията „двойно пресичане“ — един от най-трудните елементи на тай сабаки.
После остана неподвижен на мястото си. Върховете на вдигнатите бокени в ръцете му леко потрепваха, сякаш изведнъж бяха оживели и с нетърпение очакваха новата битка.
— Сайго — извика зад гърба му Канзацу. Четиримата младежи се оттеглиха и мястото им зае Сайго. Напоследък все по-рядко идваше в залата и Никълъс не знаеше към коя школа на практика принадлежи. Всъщност никой от учениците не знаеше. Никълъс беше сигурен в едно — тази школа не е в района на Токио.
Без предупреждение Сайго се стрелна към него. При първата крачка катаната му беше в ножницата, но при последната беше вече навън, заплашително насочена към главата на Никълъс. Между другите неща Сайго очевидно беше усвоил техниката „бързо измъкване“, която лежеше в основата на друго бойно изкуство — яйджуцу. Тя се състоеше в сливането на две отделни и на пръв поглед коренно противоположни движения — измъкването на катаната от ножницата и нанасянето на фатален удар върху противника. Опитният сенсей на яйджуцу може да убие противника си още преди онзи да е разбрал, че е извадил катаната.
В един миг Сайго изглеждаше обезоръжен, в следващия — може би стотна от секундата по-късно — той вече нанасяше своя смъртоносен удар. Но още в първия от тези мигове Никълъс започна да се завърта на дясната си пета и когато катаната се насочи към мястото, на което би трябвало да прониже сърцето му, там имаше само въздух. Едновременно е това бокенът в лявата ръка на Никълъс се стрелна нагоре, отби встрани острието, тялото му продължаваше да се върти, инерцията му принуди и противника да направи същото. Спря в момента, в който направи пълен кръг, десният му бокен светкавично се стовари върху лявата страна на Сайго, останала незащитена за частица от секундата. „Водно колело“.
Изправен пред погледите на целия клас, с леко разтворени крака и сведени надолу бокени, той безмълвно наблюдаваше проснатото на пода тяло на Сайго. Знаеше, че там, където го беше ударил, ще остане издайническа червена следа, която няма да изчезне, преди да изтече една седмица.
В залата цареше абсолютна тишина, никой не помръдваше. Тишина, от която започват да бучат ушите.
Никълъс не виждаше нищо друго, освен извърнатото нагоре лице на своя братовчед. Никога през живота си не беше срещал поглед, изпълнен с толкова неукротима омраза. Никълъс беше причината той, почти приключилият с обучението си млад сенсей, да се изложи пред очите на всички. Мълчаливата им битка беше толкова интензивна, че сякаш светкавица премина през помещението.