— Какво има, Ай?
— Дойде един човек, който иска да се упражнява.
— И какъв е проблемът? Запиши го.
— По-добре сам да направиш това.
— Защо? Какво има?
— Първо, иска да те види. Второ, видях го как, ходи. Той не е ученик.
— Виждаш ли колко известни станахме — усмихна се Тери. — Онази реклама в „Ню Йорк“ беше страхотна!
Тя не отговори и той изтри усмивката от лицето си:
— Какво друго, Ай?
— Този човек ме кара да потръпвам. Очите му… — Тя сви рамене: — Във всеки случай ти се оправяй с него!
— Добре, дай му чаша чай или нещо друго… Ей сега идвам.
Тя кимна и пусна една бледа усмивка.
— Ще ми кажеш ли какво става? — бръмна в ухото му гласът на Винсънт.
Тери свали ръката си от мембраната.
— О, нищо особено. Просто Ай има резерви към някакъв клиент…
— Как е тя?
— Добре е.
— А как вървят нещата между вас?
— Знаеш ли… Все същото — изсмя се Тери. — Чакам я да каже „да“. Толкова дълго висях на колене, че скъсах вече четири чифта панталони!
Винсънт се засмя.
— Значи уговорката за довечера си остава?
— Разбира се, само да е по-рано. Довечера искам да видя Ай.
— Няма проблеми. Само още един въпрос — щеше да дойде и Ник, но…
— Как е този човек? Обади се малко преди да замине за острова… Цяло лято ли ще скитосва?
— Докато не го спипам — засмя се Винсънт. — И той си има нова мадама.
— Това е добре — рече Тери. — Точно навреме. Корените са все още много здрави, нали?
— Да — отвърна Винсънт, който знаеше отлично какво има предвид Тери. — Праща поздравите си на теб и Ай. Сигурен съм, че скоро ще се върне и ще се обади…
— Сигурно. Слушай, новият ми клиент положително ще отхапе главата на Ай, ако не тичам! Ще се видим в седем, чао!
Остави слушалката и отиде да се срещне с новия клиент.
С влизането на Тери част от напрежението напусна душата на Айлин Окура. Две неща я бяха уплашили. Първо, не чу приближаването на този човек, второ, изразът на лицето му беше необикновен. Стоеше така, както беше застанал при влизането — със сак на гърба, слънчеви очила, стиснати между палеца и показалеца на дясната ръка. Кожата на лицето и ръцете му беше твърде бяла за човек от Изтока, но след кратък поглед към разкопчаната на врата риза Айлин установи, че тялото му е с далеч по-нормален цвят. Сякаш беше преживял някаква необичайна катастрофа, вероятно експлозия, променила цвета на кожата му в откритите й части. Въпреки всичко това я безпокояха очите му, особено очите му. Приличаха на мъртви черни камъчета, пуснати на дъното на басейн със застояла вода, напълно безизразни. В момента тези очи я изучаваха с равнодушието, с което се гледа някаква незначителна проба, поставена върху стерилна повърхност и готова за дисекция. Айлин усети как отново я побиват тръпки.
— Ваташи ни наника гойо десу ка — обърна се към мъжа Тери. — С какво мога да ви помогна?
— Аната га коно дожо но мастер дезу ка. — Вие ли сте собственикът на тази школа?
Тери не обърна внимание на резкия и крайно неучтив тон на непознатия и късо отвърна:
— Да, аз съм.
— Бих искал да проведа няколко тренировки.
— По кои дисциплини, моля?
— Айкидо, карате, кенджуцу.
— За айкидо и карате нямате проблеми, но за кенджуцу не мога да ви помогна — инструкторът ми е в отпуск.
— А вие?
— Аз ли? Отдавна съм престанал да преподавам кенджуцу.
— Нямам нужда от уроци. Просто потренирайте един час с мен.
— Но…
— Това е по-полезно от попълването на формуляри.
— Така е. Казвам се Тери Танака, а вие?
— Хидейоши.
Име, покрито с праха на годините.
— Добре — кимна Тери. — Госпожица Окура ще ви даде формулярите за записване. Таксата ми е четиридесет долара на час.
Мъжът отривисто кимна. Тери очакваше, че ще извади портфейл с туристически чекове или нещо подобно, но той бръкна в десния джоб на панталоните си, извади пачка банкноти и отброи шест по двайсет долара.
— Подпишете тук — посочи му Тери, после кимна към малка вратичка в дъното на стаята. — Там можете да се преоблечете. Носите ли си роба?
— Да.
— Добре, чудесно. Залата за тренировки е на гордия етаж. С кой спорт искате да започнете?
— Оставям на вас да ме изненадате — рече Хидейоши и изчезна зад вратата, която водеше към съблекалнята.
Тери извърна глава и видя, че Айлин гледа към тъмния отвор в дъното на стаята. В помещението нямаше сенки, тъй като светлината проникваше през тесните високи прозорци, след като се филтрираше през полуспуснатите щори. Кожата й, обикновено свежа и блестяща, сега изглеждаше някак патинирана. От цялата й фигура се излъчваше безпомощност. Бледа балерина, на която предстои да изиграе своята част от трудно па дьо дьо.