Айлин напусна салона и тръгна на пазар. Прекоси града, за да отиде в „Блумингдейл“, откъдето си купи малко бельо, после импулсивно си взе и шишенцето парфюм, което отдавна възнамеряваше да опита. На път за жилището на Тери се отби в един магазин за продажба на алкохол и излезе от него с бутилка „Дом Периньон“, реколта 1970 година.
Стигна до къщата от кафяв пясъчник още по светло. Сложи шампанското в хладилника, после пръсна покупките си върху широкото легло. Върна се в кухнята и сложи да се варят четири яйца за хайвера, провери дали има достатъчно лук и хляб за хапките, които възнамеряваше да препече.
Върна се в спалнята, прекоси я на широчина и влезе в банята. Съблече се, пусна душа и се приготви да се мушне под него, после изведнъж се сети нещо и се върна във всекидневната, без да си прави труда да наметне нещо върху голото си тяло. Сложи една плоча на грамофона и усили звука, за да може да чува в банята.
Водните струи зашибаха тялото й и тя запя заедно с гърмящата в хола уредба, звуците на която стигаха до слуха й сякаш през водопад. Представи си, че е на тропически остров и се къпе в изумрудените води на самотна и пуста лагуна. Изми косата си и се зае да насапунисва обилно стегнатото си тяло.
Спря душа, уви с хавлия мократа си коса и се изправи пред голямото огледало на Тери. Огледа критично голото си тяло и доволно въздъхна. Гордееше се о него, с гладката му кожа без нито едно петънце, със стегната и свежа въпреки годините плът. Шията й беше нежно удължена, рамената й бяха деликатно очертани като на порцеланова кукла. Добре очертаните й гърди бяха все още свежи и твърди, с дълги тъмни зърна. Кръстът й беше тънък и плавно преминаваше в безупречно оформени бедра. Но най-много харесваше краката си — дълги и твърди, с деликатно очертани, но здрави мускули, тесни глезени и малки стъпала. Започна да разтърква с хавлията мокрото си тяло, наслаждавайки се на играта на мускулите си. Зърната й щръкнаха от грубото докосване на мъхестата синьо-зелена тъкан, която бавно се плъзна надолу по плоския корем и влезе между бедрата й. Задвижи я напред-назад и почувства приятно затопляне. Тялото й беше готово за пристигането на Тери, очакваше с нетърпение докосването на нежните му опитни пръсти. Айлин не обичаше грубото обладаване и той добре го знаеше. Най-приятно й беше, когато я гали нежно, а после бавно и внимателно прониква в нея и телата им поемат към върха на удоволствието в добре синхронизиран ритъм. Тя обичаше да се люби на музика, променящите се ритми на песните й действаха стимулиращо. Гледаше в огледалото тялото си, което бавно натежаваше от желание и фантазията й започна да работи. Представи си, че Тери вече си е у дома, шета из хола, приготвя хайвера и шампанското. Хавлията се смъкна на пода, едната й ръка нежно потърка щръкналите зърна, другата се спусна между бедрата й…
След известно време тя изпусна една дълбока въздишка и влезе в спалнята. Приближи се до леглото, наведе се и отвори чантата с покупките. Извади шишенцето „Шанел 19“, отвори го и разпиля няколко капки по блестящата си кожа. После облече кремавото копринено пеньоарче, което си избра в „Блумингдейл“ и потръпна от удоволствие, усещайки гальовния допир на фината тъкан. Така ще посрещне Тери…
Обърна се към отворената врата и веждата й леко се повдигна. Оттатък беше тъмно. Докато беше под душа, слънцето беше залязло и нощта беше встъпила в правата си. Но тя добре помнеше, че беше запалила осветлението, преди да влезе в банята. Дали го беше сторила наистина? Сви рамене и пристъпи крачка напред.
Насочи се към малката порцеланова лампа до дивана, спря по средата на пътя и се ослуша. Стори й се, че долавя, някакво движение в най-крайната стая, там вляво, сред сгъстяващите се сенки на къщата. Отвън заврещя котка, сякаш я деряха жива. Повтори, после по циментовата пътечка зад къщата се посипаха празни кутии, очевидно от кофите за боклук. Грамофонът продължаваше да свири. Хенри Манчини, бавният сладникав блус, с който завършваше плочата. Манчини е изключително романтичен…
Тя се приближи до масичката и щракна ключа. Осветлението в спалнята изгасна и тя рязко се извърна. В първия момент не си даде сметка, че настолната лампа си остана изключена. Музиката свърши и в къщата легна тежка тишина, нарушена единствено от автоматичното повдигане на иглата от повърхността на плочата и мекото й прещракване, когато зае мястото си върху вилката. Грамофонът се изключи. Сега вече чуваше само напрегнатото си дишане.