— Хей, забравих да ти кажа, че трябва да се отбием до „Руската чайна“, преди да ме откараш на адреса, който ти дадох!
Шофьорът изруга и поклати глава.
— Ама тая вечер все на такива попадам! Не можа ли да кажеш по-рано, бе, момче? Сега трябва да се върна обратно по Девето и да се напъхам право в зъбите на трафика! — Ръцете му рязко завъртяха волана и таксито се наклони. Гумите изпищяха. Маневрата беше последвана от нестроен хор клаксони, ядосани викове и скърцане на спирачки. Шофьорът показа глава от прозорчето си, размаха среден пръст и извика:
— Майната ви, педерастчета! Кога ще се научите да управлявате бараките си, задници нещастни?
На път за „Руската чайна“ Тери извади лист и молив и написа една-единствена дума — Хидейоши. Известно време я гледа мълчаливо, после добави под нея още две — Йодогими и Мицунари. Загледа написаното, сякаш беше древно, открито при разкопки писмо.
Таксито рязко спря и шофьорът се извъртя към него.
— Направи ми една услуга, Мак — процеди той. — Не ме карай да вися прекалено дълго тук и да си държа хуя с две ръце! Нали разбираш?
Тери забързано натика молива и хартията в джоба си и излезе.
Само за няколко минути даде поръчката си на оберкелнера, плати и получи две унции пресен хайвер марка „Белуга“. Когато влезе обратно в таксито, шофьорът потегли така, сякаш ги преследваше банда наемни убийци.
— Айде вече да се повозим — рече той и му хвърли продължителен поглед в огледалцето. — Гледам те, че си редовен, ама знаеш ли колко редовни типове са ме карали да спра за малко и после с цял полк, не мога да ги открия? Разбираш? Ако искаш, можем да минем през парка…
— Чудесно — рече Тери. — Давай!
Паркът беше тъмен като гробница и изглеждаше съвсем не на място сред сияещите около него небостъргачи.
Заизкачва с подсвиркване високото каменно стълбище. На половината път до третия етаж слухът му долови музиката на Манчини, долитаща от апартамента. Усмихна се доволно — Ай обичаше Манчини.
Пъхна ключа в ключалката и влезе.
Моментално почувства нещо нередно в спалнята. Той приклекна в мрака едновременно със затръшването на вратата, после светкавично се претърколи напред по посока на дневната. Не знаеше дали подуши, видя или просто вкуси ситуацията в апартамента, но автоматически предприе съответните мерки. Не чу нищо, освен музиката. Маска, помисли си той. В противен случай бих спрял още при открехването на вратата, сигурен съм… Проклета музика!
Айлин! Съзнанието му проплака нейното име едновременно с ударите. Връхлетяха отгоре му, когато вече беше изминал три четвърти от разстоянието до спалнята. Четири страхотни удара, нанесени за частица от секундата. Три успя да блокира, но четвъртият се стовари върху тялото му със страхотна сила, улучвайки го малко над десния бъбрек. Въздухът със свистене напусна дробовете му, кракът му изгуби чувствителност и той се олюля. Светкавично се претърколи на пода, сетивата му доловиха едновременно слабата светлина, която се процеждаше от спалнята и някаква тежка, сладникава миризма.
Въздухът в дневната просвири и страхотен удар се стовари на милиметри от лявото му ухо, но той вече се търкаляше в обратна посока. Ръбът на масата експлодира пред лицето му, дървените отломки избръмчаха като разсърдени оси. Прибра крака към стомаха си и рязко ритна по посока на нападателя. Изпъшка от усилието, но ударът му попадна в целта, тъй като отсреща му отвърна подобно изпъшкване. В следващия миг беше на крака и с пълна скорост се понесе към вратата. Десният му крак леко се влачеше, болката продължаваше да е все така нетърпима.
Влетя в спалнята и рязко затръшна вратата зад себе си. После спря и се извърна. Време, пищеше съзнанието му. Трябва да разполагам с някакво време!
За частица от секундата зърна безжизнената фигура с провесен от леглото крак. Това беше напълно достатъчно, за да престане да мисли логично. Краката му омекнаха, имаше чувството, че вътрешностите му се разкъсват от острието на бръснач. Лицето й беше в сянка, почти изцяло закрито от тъмните като нощта коси, част от които бяха увити около шията й. Ръцете й бяха вдигнати над главата, голите й гърди бяха покрити с повръщано. По тялото й не се забелязваха следи от насилие. Не беше необходимо да я докосва, за да разбере, че е мъртва, но все пак частица от съзнанието му искаше да бъде напълно сигурен. Взе главата й в скута си и остана така, докато оттатък вратата се разнесе странен звук.
Стана и се насочи към стената в дъното. Погледът му беше замъглен, предметите в спалнята плуваха размазани пред очите му. Студените му пръсти се свиха около хладната кожена ножница на леко извитата сабя, която беше, окачена на стената. Издърпа острието с безкрайно внимание, лекото съскане на блестящата стомана отекна в съзнанието му като тътен на далечна гръмотевица. Беше по-силно дори от звука на разбитата врата, пръсната на парчета от мощен ритник в стил карате.