Никълъс все още се учудваше на невероятната организация на този фатален ритуал. Беше слушал много военни истории и знаеше, че там смъртта винаги е грозна. Но тук всичко стана спокойно, подредено, точно и чисто — естествено като хода на времето.
— Как се чувстваш, Никълъс? — полковникът леко докосна рамото на сина си и загрижено го погледна.
— Добре съм — отвърна момчето и вдигна глава. — Просто ми е малко странно, всичко беше толкова неочаквано… Защо го направи в парка, пред всички?
— За да го видят и запомнят — отвърна полковникът. Започнаха да се отдалечават от езерото и се заизкачваха нагоре по хълмчето. Дърветата тук бяха още по-отрупани с цвят, пътечките под тях едва се забелязваха. Над главите им продължаваше да се наблюдава книжният дракон, бълващ огън, сякаш протестираше срещу лекото въздушно течение, което го тласкаше все по-високо и все по-далеч.
— Той беше тъжен човек, останал безнадеждно назад в миналото — добави полковникът. — Така и не успя да се нагоди към промените в родината си. — Край тях мина млада японка, която с достойнство буташе пред себе си тъмносиня количка с розово-бели близначета вътре. — Ханшичиро беше великолепен творец, всеотдаен и честен, всички го уважаваха… Това беше неговият протест срещу бъдещето, към което се е устремила Япония. Бъдеще, което според него ще доведе до унищожението й. — Насреща им изскочи влюбена двойка — американски моряк и млада японка, усмихнати и хванати за ръце. Морякът прегърна момичето и го целуна по бузата, то се изкиска и се отдръпна. Косата му се разроши от ветреца, потръпна като книжния дракон горе в небето, но далеч по-жива от него.
— Много хора са като Ханшичиро — рече Никълъс. — Нали Сацугай е роден във Фукуока?
Полковникът замислено погледна сина си, спря и бръкна в джоба си за лулата. Отвори кесията с тютюн и се зае да я тъпче, леко почуквайки с палец по чашката.
Очите на Никълъс продължаваха да следят дракона, който се рееше високо над главите им.
— Аз прочетох конституцията, татко — промълви той. — Зная, че и ти си участвал в създаването й. Не е японска, но е много демократична, далеч по-демократична от сегашната политика на правителството. Днешна Япония е твърде дясно ориентирана, а дзайбацу си останаха непокътнати. Голяма част от предвоенната администрация продължава да функционира… Това не мога да го разбера.
Полковникът извади стоманеносивата си запалка „Ронсън“, обърна гръб на ветреца и завъртя колелцето с палец. Изскочи дълго пламъче, той с наслада дръпна три-четири пъти и едва след това щракна капачето.
— Искам да зная как се чувстваш, преди да ти отговоря — каза той. — Разстроен ли си от смъртта на Ханшичиро? Разстроен ли си, че един човек умря пред очите ти?
— Не зная — поклати глава Никълъс и сложи ръка върху черния железен парапет, който се извиваше край пътеката. Дланта му усети хладината на метала. — Не зная дали тази случка е започнала да ми въздейства. Беше някак нереална, като на кино. Не познавах този човек, не съм чел нищо от него. Предполагам, че изпитвам тъга, но не зная защо. Той направи това, което е искал.
Полковникът дръпна от лулата си и се замисли. Всъщност каква реакция беше очаквал от сина си? Сълзи? Истерия? Сърцето му се сви при мисълта, че като се върнат у дома, ще трябва да съобщи новината на Чонг, която обожаваше поезията на стареца. Беше крайно несправедливо да очаква, че синът му ще приеме смъртта на Ханшичиро по начина, по който самия той я беше приел. Между тях лежеше, опитът на цяло поколение, а Никълъс не можеше да притежава онова изострено чувство за исторически промени, което, притежаваха те двамата с Чонг. Никълъс гледаше под съвсем друг ъгъл и това беше съвсем естествено. За миг се замисли за Сацугай. Никълъс го беше схванал съвсем точно, отсега нататък ще трябва да следи по-внимателно отношението на младежа към него.
— Макар че американците хвърлиха цялата вина за японското участие във войната върху военните, трябва да признаем, че след нея се проведе чистка и сред членовете на дзайбацу — започна той. — Но висшите ръководители на тази групировка успяха да унищожат голяма част от компрометиращите ги документи, други фалшифицираха и така се измъкнаха от справедливото възмездие. Не всички, разбира се — много от тях бяха осъдени като военнопрестъпници. — Насочиха се към източния портал на градината, отвъд който беше паркирана колата им. Полковникът дръпна от лулата, и изпусна облаче син дим във въздуха. — Американците дойдоха тук с най-добри намерения… Спомням си деня, в който завършихме новата конституция и я хвърлихме на премиера и външния министър като нова атомна бомба. Те бяха сащисани, защото това не беше японска конституция, а един документ, изготвен изцяло в духа на Запада. Но Макартър беше твърдо решен да откъсне тази страна от феодалното и минало, което според него представляваше най-голямата опасност за сигурността. Основният замисъл на новата конституция предвиждаше пълното лишаване на императора от власт и оставането му на трона просто като символичен държавен глава, докато изпълнителната власт се предава изцяло в ръцете на народа.