— Герб — отвърна Никълъс и му подаде обратно хартията. Онзи не се помръдна и той я постави на масичката. — Герб на риу, на школа за обучение на нинджи. — Пое дъх да продължи, като търсеше подходящите думи. Но Томкин го изпревари, протегна ръка и нервно почука по преградата от опушено стъкло. Синият костюм се обърна и отвори прозорчето.
— Франк, искам да отида в кулата!
— Но, господин Томкин…
— Веднага, Франк!
Франк кимна, затвори прозорчето и каза нещо на шофьора. На следващата пресечка лимузината плавно зави и пое на изток. Когато стигнаха до южната отсечка на Парк авеню, направиха ляв завой и се отправиха на север.
Отпуснат на седалката до Никълъс, Томкин не отделяше поглед от листа оризова хартия, сякаш нещо върху него внезапно беше оживяло и това нещо беше твърде обезпокояващо.
Лейтенант Кроукър напусна кабинета на капитан Финиган мрачен и ядосан. Стиснал зъби, той закрачи бързо по коридора с луминесцентно осветление, пълен с униформени и цивилни служители.
— Хей, Лю, почакай малко…
Той мина на крачка от сержанта, който го повика по име, но изобщо не го забеляза. Онзи сви рамене в недоумение, после се отдалечи. От време на време Кроукър изпадаше в подобно настроение и тогава беше най-добре да бъде оставен на мира.
Кроукър влезе в кабинета си, чиято външна стена беше изцяло от армирано стъкло, пристъпи към бюрото и ядно стовари юмрук върху металната му повърхност, тапицирана с изкуствена кожа. По нея личаха следи от многобройните му безуспешни опити да я прогори с цигарата си. Така се става жертва на техническия прогрес.
Тръшна се в тъмнозеления стол с въртящо се седалище и впери поглед в стъклената преграда. Пред очите му продължаваше да стои тлъстото и безизразно лице на Финиган с невъзмутими, приличащи на копчета сини очички.
— Искам да ти бъде напълно ясно, че случаят Дидион е приключен и забравен, Кроукър — каза му капитанът и вдигна пухкавите си ръчички, сякаш за да се предпази от евентуалните му протести. — Зная, че сам те натоварих с него, но тогава мислех, че ще можем да постигнем бърз резултат. Всички от кмета надолу искаха да арестуваме някого, и то веднага. После отгоре ни скочиха вестниците, а ти знаеш какво могат да направят те. — Ръчичките се отпуснаха и кротко легнаха върху бюрото. Приличаха на две парчета шунка, готови за опушване, помисли си Кроукър. — Не по-зле от мен знаеш какви са хората, които живеят в Ектиъм хаус. Такива като Карден и Калвин Клайн никак не обичат подобни неща да стават в жилищата им. Бяхме подложени на огромен натиск.
Кроукър затвори очи и започна да си брои на ум: „Едно Мисисипи, две Мисисипи…“ Така правеше като хлапак, когато играеше футбол по улиците на манхатънския квартал, известен сред местните жители със странното име „Кухнята на ада“. Ако не беше прибягнал до този изпитан способ, той положително щеше да забие юмрук в подпухналия червен нос на Финиган. Клепачите му се разтвориха и той видя, че капитанът се е облегнал назад върху високата облегалка, а ръцете му с къси пръсти са скръстени на корема. Колко уискита е успял да изпие до този момент, запита се Кроукър. Очите му неволно се насочиха към чекмеджето вдясно, в което старецът винаги държеше бутилка, после отново се върнаха към лицето на Финиган, прорязано от червеникави жилчици. Под меката утринна светлина, която се процеждаше през полуспуснатите жалузи на прозореца, погледът му изглеждаше по-безжизнен от обичайното. Отвън небостъргачите на Долен Манхатън изглеждаха като нереални картонени кутии.
— Зная всичко за натиска, капитане — продума той, без да издава чувствата си. — Вече десет години съм в полицията и постоянно съм изложен на него. Не разбирам само защо трябва да сменяме тактиката така внезапно.
— Ти не успя да откриеш нищо и аз реших да дръпна щепсела — спокойно отвърна Финиган. — Това е всичко.
— Глупости! — избухна Кроукър. — Ами купищата улики, които…
— На мен тия номера не минават, лейтенант! — рязко го прекъсна Финиган, очичките му ядно проблеснаха, капчици слюнка се появиха върху провисналата му долна устна. — Не съм в състояние да слушам грандоманските ти приказки! — Тялото му се стегна и приведе напред, в очичките се появи опасен и безмилостен блясък. — Радваш се на изключителна популярност сред представителите на печата, но не забравяй, че аз ти позволих да я имаш, защото тя носи полза на Отдела, а обществеността обича да гледа и слуша познати физиономии. Толкоз! Не си въобразявай, че имаш някакви особени привилегии! Нито тук, нито навън! — Масивният му палец се изви към прозореца зад рамото му. — Следя отблизо малката ти игра и съвсем ясно виждам нейната безсмисленост. Харесва ти да си център на вниманието, постоянните интервюта, лапаш ги ненаситно и ти е гот. Нямам нищо против, щом това ти харесва. Но няма да ти позволя да се отнасяш с мен като с някакъв идиот, лишен от морал. — Забеляза как се промени лицето на другия и добави: — Да, да, именно като с лишен от морал идиот! Достатъчно дълго си в полицията, за да знаеш защо се слага край на едно или друго разследване. Защото някой от висшите кръгове „моли“ за това! Надявам се, че вече всичко ти е ясно. — Лицето му почервеня, увисналите му бузи леко потрепваха. — Ще ти призная, че често съм мислил да се отърва от теб и да те пратя в някой друг район. Но не го правя, защото си ценен за отдела, защото благодарение на теб кметът ни споменава в речите си поне два пъти в годината, а това, няма да скрия, повишава и личния ми авторитет. — Стана на крака, дебелите му ръце се превърнаха в масивни колони, опрени в бюрото с побелели от напрежение юмруци. — Но проклет да бъда, ако ти позволя още веднъж да ми погодиш онзи номер със случая Лаймън! Ти продължи да се ровиш в него въпреки официалното му приключване и ме направи на глупак в очите на всички служители в отдела. Добре поне, че комисарят не разбра… — Показалецът с големина на среден кренвирш се насочи заплашително към лицето на Кроукър и леко се поклати: — Поемаш случая с двойното убийство на Танака и Окура и не искам да чувам, че си го върнал за доразследване на момчетата от районния участък, както си направил снощи! — Прочисти гърлото си и избърса уста със сива носна кърпичка. — Е, какво? Нещо не ти харесва в погледа ми? Добре, заемай се с работата и бъди щастлив. Бъди доволен, че все още ти се възлага разследване!