Таванът и стените бяха покрити с леко грапав тъмносин плат, създаващ илюзията за естествена коприна. Стената вдясно беше изцяло остъклена, или по-скоро щеше да бъде, след като рамките от тънък метал, покрити с антикорозионен лак с ръждив цвят, получеха своите панорамни стъкла. Отвъд тях се разкриваше спиращата дъха панорама на Манхатън, простираща се на северозапад. Най-отпред бяха масивните сгради на срещуположната страна на улицата, а зад тях в стройни квадрати се редяха останалите небостъргачи, изпълнили пространството чак до река Хъдзън. Поглеждайки на север, човек можеше да забележи как Манхатън плавно се снижава и неусетно преминава в южната част на Сентръл парк.
Коридорът свършваше при масивна двойна врата с метален обков и солидни бронзови топки. Вляво от нея бяха наредени обикновени дървени врати, които водеха към малки, все още недовършени канцеларии от неогладен бетон. В няколко от тях Никълъс забеляза големи рула мокет, готови за разстилане.
Подухна топъл ветрец. Тук горе беше все така горещо — в Манхатън през лятото човек трудно можеше да се отърве от жегата. Над голия под се разлетяха сажди и нечистотии, приличащи на мръсни пръски пяна. Целият коридор се изпълни с тях.
Томкин спря пред металната врата и вдигна ръце, сякаш се готвеше за солово изпълнение.
— Виждате ли това, което виждам аз, Никълъс? — попита той, извърна се леко и добави: — Мисля, че мога да ви наричам Никълъс, нали? — Въпросът му беше риторичен, и той побърза да продължи: — Светът наоколо беше свят мечта, имаше значение за всеки от нас, много смели мъже изгаряха от желание да го покорят. — Ръката му се спусна надолу, пръстите му се свиха. — Днес обаче той не е нищо повече от един проклет промишлен обор. В него няма повече място, няма време за нищо. Знаете ли какво означава това? Ще ви кажа — там, отсреща е претъпкано, ние се задушаваме в борбата за оцеляване. Да, да, правилно чухте. Става въпрос за оцеляване, а не за извличане на печалби. В същото време светът става страшно хомогенизиран. — Стрелна с поглед Никълъс и продължи: — Не разбирате за какво говоря? Добре, ще ви обясня. Как бихте се почувствали в ролята на Марко Поло, а? Две години и половина да бродите из безкрайната шир на Азия, за да стигнете най-накрая в Китай — земя, за която никой европеец дори не е сънувал, а камо ли да стъпи там. Може ли нещо на този свят да се сравни с подобно преживяване? Не, хиляди пъти не!
Той пристъпи напред, ръцете му докоснаха стоманената структура, очите му гледаха някъде далеч.
— Не зная вече с колко пари разполагам — прошепнаха тихо устните му, главата му се поклащаше леко, сякаш беше изпаднал в транс. — О, разбира се, всеки момент мога да наема специалисти да изчислят това, но каквато и цифра да посочат, тя вече ще бъде остаряла… При всички случаи обаче тя ще бъде прекалено голяма, за да я приема спокойно. — Лицето му се покри със ситни и мътно блестящи капчици пот. — На практика мога да имам всичко, което бих пожелал в този свят. Вярвате ли в това? — Той се извърна с лице към Никълъс, въпросът му беше зададен грубо, вените на слепоочието му изпъкнаха и видимо започнаха, да пулсират. — Това е положението. Мога да правя каквото си поискам и никой не може да ми държи сметка. Е, при особени случаи може би ще се наложи да бъда обект на някое повърхностно разследване, но нищо повече. — Ръката му се размаха: — Никога не бих стигнал дотам…
— Много ми олекна — вметна саркастично Никълъс, но Томкин продължи, без да показва с нищо, че го е чул.
— Би било твърде деспотично да демонстрирам силата си по подобен начин, затова никога няма да прибягна до него.
— Май сте разочарован…
— Какво? — излезе от унеса си Томкин. — О, не, съвсем не. Ще ви кажа нещо — като всички велики хора и аз си давам сметка за тленността… за своята тленност. Това е причината да искам всичко около Джъстин да бъде наред, същото важи и за сестра й.
По неизвестни причини Никълъс остана с впечатлението, че Томкин иска да каже нещо съвсем различно.
— Сигурен съм, че ще успеете — каза той.
— Я зарежете този покровителствен тон! — сряза го Томкин. — Зная отлично що за баща съм бил през всичките тези години. Джъстин има проблеми при отношенията си с мъжете, а Гелда току-що се разведе за четвърти път и не мога да я опазя от шишето, ако ще да наема и хиляда души! Същевременно продължавам да скачам в живота им, ту вътре, ту вън… Това е положението и ако не могат да го приемат, още по-зле за тях!
— Що се отнася до Джъстин, имам чувството, че тя съвсем не държи да скачате в живота й — отбеляза Никълъс.