— И така може да се каже.
— Тогава искам да ви наема, открийте за какво става въпрос. — Размаха оризовата хартия с изрисуваното върху нея ритуално предупреждение и му го подаде: — Това не го искам, вземете го!
Никълъс не помръдна.
— Кога го получихте? — попита той.
— Нали ви казах, дойде с торбата от Япония. Чакайте да помисля… преди около седмица.
Преди седмица, помисли си Никълъс. Горе-долу по времето, когато откриха тялото на Бари. Значи е бил прав, набелязаната жертва е Томкин.
— Мисля, че сте белязан за убиване — каза на глас той.
Томкин дори не мигна.
— И друг път ми се е случвало.
— Но не и с нинджа.
— Вярно — кимна онзи. — Но вече ви казах, че си имах известни неприятности с Якудза и мисля, че се справих.
— Сега случаят е различен.
— С какво? Той никога не може да се доближи до мен.
— Има хиляда начина да го стори, но няма смисъл да си губите времето, за да ги откриете. Просто няма да успеете.
— Започва да ми намирисва на пазарлък — погледна го с натежали очи Томкин. — Май искате да повдигнете началната цена, а?
— Не съм казал, че приемам — отвърна Никълъс.
— Ваша работа — сви рамене Томкин. — Имам си Франк и Уисъл, те са ми достатъчни.
Никълъс не ги удостои дори с поглед.
— Томкин, ако за вашето убийство действително е нает нинджа, той ще мине през тези двамата като през бала памук!
— Отново ще кажа, че сте обладан от желанието да си повдигнете цената!
— Глупости! Заради вас пропускам важна среща и трябва да… — Не забеляза знака, но двамата изведнъж се оказаха пред него. Ръцете на Франк висяха отпуснато край тялото му, пръстите им бяха леко присвити. Уисъл измъкна револвера си — 38-ми калибър е къса цев, не особено подходящ за далечна стрелба, но изключително сигурен в рамките на пет-шест метра. Именно в тези рамки се намираше цялата групичка в момента.
Никълъс зае класическата стойка „йорой кумиучи“, до която древните войни са прибягвали поради броните си, а днес успешно се използва от хора, принудени да носят европейски дрехи.
Револверът на Уисъл зае хоризонтално положение, пръстът му бавно започна да обира луфта на спусъка. Никълъс се стрелна напред, десният му крак потъна в левия глезен на нападателя, в същия миг лявата му длан се стовари със саблен удар върху дулото на оръжието. Тресна изстрел, куршумът остави бяла следа върху тапицираната в синьо стена.
Уисъл пусна ненужното оръжие и насочи десния си юмрук към корема на Никълъс. С изцъклени от учудване очи видя как ударът му беше блокиран далеч преди целта, сякаш срещнал невидима бетонна стена. В следващия миг лицето му се изкриви от болка, ръката му рязко бе извъртяна назад и надолу, ушите му доловиха рязко пропукване, сякаш някой изплющя с камшик в краката му. В същия миг лявата длан на Никълъс потъна в ключицата му с тъп удар, нещо отново пропука и Уисъл се стовари в безсъзнание на пода.
Франк пристъпи напред, без да прави опит да измъкне пистолета си. Пръстите му, твърди и прави като дъски, се насочиха към лицето на Никълъс.
Вкопан на мястото си, Никълъс безмълвно наблюдаваше развитието на атаката му. Разполагаше с достатъчно време за това. Умът му автоматично отбеляза, че Франк е левак и очаква някаква хватка на карате.
Когато моментът за действие настъпи, той направи почти неуловимо за очите на страничен наблюдател движение и изведнъж се оказа между двете заплашително протегнати насреща му ръце. Томкин, който с интерес наблюдаваше развитието на нещата, изобщо не разбра какво става. Беше готов да се закълне, че младият мъж изобщо не се помръдна, но въпреки това лактите му изведнъж се оказаха в непосредствена близост до гръдния кош на Франк, побутнаха го някак леко и онзи се строполи на пода.
— Знаех си аз! — възбудено извика Томкин. — Знаех, че сте добър, на рапортите понякога лъжат! Ако човек напълно им се доверява, лесно може да се окаже в глупаво положение! — Очите му се сведоха към неподвижните фигури на двамата телохранители, главата му се поклати в знак на уважение: — Страхотен сте, дявол да ви вземе! — После повдигна глава и протегна ръка: — Радвам се да ви приема за член на своя екип, Ник!
Никълъс му отправи продължителен поглед, после бавно тръгна към асансьора.
— Вече ви казах, че предложението ви не ме интересува. — Натисна бутона и той ярко заблестя. Асансьорът тръгна нагоре. — Вие не храните уважение към хората.
Томкин прескочи телата на пазачите си и се насочи към него.
— Не е така — рече той.
— Така е. Не обичам да ме манипулират, Томкин. Джъстин още по-малко, доколкото я познавам. Не ви дължа нищо и няма да ви позволя да се бъркате в живота ми.