Докато приближаваше жилището на Джъстин, в главата му се въртеше мисълта за нинджата. Откакто се запозна с уликите, изгуби съня си. Нощем непрекъснато виждаше пред очите си димящата джунгла, в ушите му отекваше трясъкът на мини и коварното пропукване на снайпери. Най-много се страхуваше от кошмара на една-единствена нощ от онези дни — срещу този кошмар се бореше дори в съня си. Знаеше, че скоро ще трябва да прибегне отново до приспивателните, за да се отърве от този кошмар и да потъне в бездната на наркотичния, лишен от видения сън.
Паркира до къщата и пое по покритата с дъски пътечка, която извиваше през пясъчните дюни, за да опре до вратата. Изкачи стъпалата и почука на леката рамка с мрежа против комари. Зад гърба му шумеше прибоят, в далечината се чуваха веселите викове на къпещи се деца. Рунтаво куче възбудено лаеше и тромаво тичаше по пясъка след запратен надалеч пластмасов диск от фризби. Брегът приличаше на пъстър ковьор от намазани с плажно масло човешки фигури, разноцветни постелки и чадъри на ярки ивици. Откъм водата подухваше хладен ветрец, някъде далеч бръмчеше самолет.
Джъстин отвори вратата и се усмихна.
— Здравейте, какво ви носи насам?
— Минавах случайно — излъга Док Диърфорт. — Просто реших да се отбия и да ви кажа здрасти, не сме се виждали от началото на лятото.
Джъстин се засмя и се отдръпна да му направи път.
— Онази алергия бързо ми мина, слава богу — рече тя. — Нямаше да мога да я понасям цяло лято. — Насочи се към кухнята и попита: — Ще пиете ли един джин с тоник?
— С удоволствие — кимна Док Диърфорт. — Тук ми изглежда доста спокойно, никой ли не ви посещава?
— Какво? — не го чу тя, заета да пуска бучки лед във високите чаши.
Той се изправи на вратата на кухнята.
— Никой ли не ви е посещавал напоследък?
Тя му подаде чашата и се зае да приготви своето питие.
— Само Никълъс — опита малка глътчица, кимна със задоволство и добави: — Точно така ми харесва. Никога не съм се чувствала добре сред много хора, особено пък у дома. — Преминаха в хола и се настанила на дивана. — Когато работя, е различно, но сега си почивам.
— Зная какво имате предвид — кимна Док Диърфорт. — И аз не обичам шумните компании.
Тя облиза устните си с език и му хвърли внимателен поглед над ръба на чашата си.
— Док, едва ли сте били целия този път, за да си разменяме любезности, нали? — директно попита тя.
— Дойдох да видя как сте.
— Не съм болна.
— Не искам да кажа, че в момента правя визитация — усмихна се той.
— Ясно — кимна тя, без да отмества очи от лицето му. — Никълъс ви се обади, нали?
— Приличате ми на Кати, малката ми дъщеря — засмя се с видимо облекчение той. — И тя като вас не пропуска нищо. — После кимна и добави: — Тази сутрин Никълъс наистина ми позвъни.
— Можеше да позвъни и на мен — вметна тя. — Никак не ми се искаше да ходи в града.
— Доколкото разбирам, било е наложително — отвърна Док Диърфорт и постави чашата си на масата. — А вие спокойно можехте да заминете с него.
— Имам много работа — поклати глава Джъстин. — Освен това не познавам приятелите му, нямаше да се чувствам удобно с тях. Пък и нямам желание непрекъснато да му вися на врата… — отпи глътка и замислено добави: — Всеки от нас си има собствен живот, ние сме като две бързо въртящи се колела, всяко със свои обороти. Когато оборотите съвпаднат, ние сме заедно и се чувстваме добре… През останалото време се доближаваме и докосваме, но винаги внимаваме да не нарушим оборотите на другия…
— А какво ще стане, ако се доближите прекалено близо и нарушите своите обороти? — попита Док Диърфорт.
Джъстин стана и се приближи до прозореца. Очите й пробягаха по нагорещения плаж и хладните вълни на прибоя!
— Страхувам се, че в подобен случай последиците ще бъдат катастрофални — отвърна тя с тих и някак призрачен глас.
— Момичетата ще се погрижат за вас, мосю — рече с достойнство метрдотелът, дръпна се малко вдясно и посочи с ръка към стръмната стълба, която тънеше в мрак. После показалецът му се вдигна да погали тънкото му мустаче.
— Знаеш ли, представях си, че ще ме заведеш долу, някъде край парка — рече Никълъс.
— В кафенето „Белмор“? — попита Кроукър — Никога не бих отишъл там, когато ми се иска да си похапна като хората! Там се събират разни типове, от които ми се повдига!
На горния етаж беше спокойно, имаше само една заета маса. В дъното подът беше леко повдигнат. Двете сервитьорки бяха красиви, с къси полички и ясно доловим акцент.
Кроукър поиска маса до прозореца и последва по стъпалата едното от момичетата. Настаниха се, дадоха поръчка за напитки и поеха луксозните папки с менюто.