— Да — сънливо промърмори тя. — Четири сарми и малко сос… — Помълчаха, после добави: — Пеър, кажи на онзи тип да не слага лук, защото съм на работа!
— Ето така те искам — засмя се гласът на Пеър в ухото й. — Но тази вечер ще бъде повече удоволствие, отколкото работа.
Дано да е така, помисли си Гелда и отново хвърли поглед към ясния летен ден зад прозореца. Реката от сол й намигна и я ослепи.
Цялото помещение беше изградено от дърво. При подреждането на дъските, блестящи от пресен лак, бяха използвани единствено дървени пирони и лепило.
Беше правоъгълно, по-широко, отколкото дълго, с висок таван и майсторски монтирано осветление. На пръв поглед изглеждаше като обикновен гимнастически салон, с тази разлика, че в дъното му се издигаше нисък дървен парапет и липсваха каквито и да било уреди.
Вътре имаше дузина мъже в бели кимона, наредени един срещу друг в редица по шестима. Всеки държеше гладка дървена пръчка с малък предпазител около ръкохватката. Кроукър би ги взел за саби, ако не бяха напълно лишени от ръбове или остриета. Всички бяха японци, никой не носеше маска. Повечето бяха на възраст между двайсет и трийсет години, макар че двама очевидно бяха над четиридесетте, а едно от момчетата — съвсем хлапе.
Между двете редици, на няколко крачки от парапета, се беше изправил мъж в сиво кимоно. Беше дребен и напълно плешив, поради което беше трудно да се определи възрастта му. Кроукър му даде някъде около четиридесет и пет. Мъжът издаде рязък вик и двете редици се приближиха една към друга, заемайки бойна стойка.
— Това е тренировка по кенджуцу, лейтенант — поясни Никълъс. — На това място се преподава най-доброто кенджуцу в Западното полукълбо, немалко школи на Изток също му отстъпват значително.
Кроукър с интерес наблюдаваше как мълвете настъпват и отскачат назад, нападат и се защищават с кратки хорови викове. Движенията им бяха прекалено бавни и подчертани, той не виждаше каква полза би имало от тях в истински бой.
След миг се разнесе мелодичен звън, последван от рязка команда на сенсея — преподавателя с голата глава. Мъжете направиха крачка назад, вдигнаха дървените пръчки едновременно и в пълен синхрон над главите си, после си размениха дълбоки поклони. След това се пръснаха на групички, тихи и дисциплинирани. Някои отидоха до стените на салона и седнаха на петите си, други клекнаха и останаха на място. Всички изглеждаха напълно концентрирани в това, което вършеха.
Никълъс кимна на Кроукър и го поведе по излъскания под към сенсея. Спря пред инструктора, поклони се дълбоко и му каза нещо на японски. Онзи се поклони в отговор и протегна ръка на Кроукър.
Кроукър колебливо я пое. Стори му се твърда като парче бетон. Човекът любезно се усмихна.
— Това е Фукашиги — представи го Никълъс. — Считай, че сте се запознали.
Кроукър пусна малката твърда длан и попита:
— И сега какво?
— Гледай — отвърна Никълъс.
Фукашиги погледна наляво и каза няколко думи на японски. Един от учениците се изправи, взе от пода дървената си сабя и мълчаливо се приближи. Поклони се на Никълъс и му подаде оръжието, после взе друга дървена пръчка. Фукашиги му каза нещо, той кимна в знак на съгласие:
— Хай!
Ученикът беше висок и жилав, с мрачно лице и пъргави умни очи. Двамата с Никълъс заеха начална стойка. Краката им леко се разкрачиха до широчината на раменете, коленете им се подгънаха, двете им ръце стиснаха дръжките на сабите.
— При кендо съществуват пет позиции — обясни Никълъс, без да отмества поглед от лицето на противника си. — Пет и нито една повече — горна, средна, долна, дясна и лява. Първите три са задължителни, а последните две — според поведението на противника. Използваш ги, когато се налага да отблъснеш атака отстрани или отгоре. Те още не са същността на изкуството. За да овладееш до съвършенство техниката, трябва да умееш да използваш всички позиции, без да се замисляш, в съответствие с конкретната обстановка. Всички движения — от началото на атаката до блокиране атаката на противника, трябва да бъдат изпълнени с едно-единствено плавно движение, подобно на морска вълна. Тези пет елемента са най-важното нещо в кенджуцу, лейтенант.
Едновременно с последните си думи Никълъс нападна стоящия срещу него японец с такава ярост и светкавична бързина, че Кроукър подскочи от изненада.
— Нападението трябва да се осъществи от средна позиция — продължи с разясненията си Никълъс и повтори атаката бавно, за да я проследи Кроукър. Сабята му се повдигна нагоре, докато „върхът“ й спря на няколко милиметра от лицето на ученика. Онзи незабавно нападна, но Никълъс отблъсна сабята му вдясно с едва доловимо за несвикналото око движение.