После вдигна оръжието високо над главата си (горна позиция) и зачака нападението на противника си. Младежът замахна отдолу нагоре, но тоягата на Никълъс със свистене блокира удара и остана в долна позиция. Младежът нападна отново, този път отдолу нагоре, блокира сабята на Никълъс, който леко се плъзна назад, освободи оръжието си и светкавично докосна с върха му рамото на противника. Младежът смени тактиката и нападна отдясно. Никълъс премести оръжието си вляво, малко под кръста, оттам го повдигна нагоре с невидимо движение и върхът му проряза гърдите на противника. Този път не изчака поредното нападение, а вдигна сабята над главата си, пристъпи крачка напред и я стовари отгоре върху младежа с удар, който при истинска битка би трябвало да го убие на място.
Веднага след това двамата отстъпиха един от друг и си размениха дълбоки поклони.
— Това, което видя, беше основата в изкуството на кенджуцу — извърна се Никълъс към Кроукър.
— Но вие проведохте борбата с учебни саби от дърво — поклати глава Кроукър. — С тях едва ли можете да нараните някого…
— Напротив, това са бокени, които са не по-малко смъртоносни от катаната. Те…
Млъкна и рязко се извърна, усетил сякаш с гърба си коварната атака на ученика вляво от себе си и на самия сенсей, изправил се точно зад него. Младежът беше обезоръжен с един-единствен светкавичен удар и Никълъс влезе в остър двубой с Фукашиги. Кроукър зина от изумление, преценявайки, че всичко стана най-много за една десета от секундата. Господи, помисли си той, имам чувството, че видях нападението още преди той да се е обърнал!
Въздухът в залата се изпълни с тракането на бокените, които се движеха толкова бързо над главите на двамата бойци, че сякаш се въртяха някакви огромни вентилатори. Кроукър напрегна цялото си внимание, но въпреки това не успя да отличи едно движение от друго. Спомни си аналогията на Никълъс с морските вълни и разбра, че е бил прав.
Разнесе се страхотен трясък. Вдигнал тоягата над главата си, Фукашиги я стовари с цялата си сила върху Никълъс. Той блокира удара с положен напряко бокен и за миг остана неподвижен, като вкопан на мястото си. Сенсеят отскочи назад, лек като утринен полъх, после се приготви за нова атака. Но в мига, в който сабята му се придвижи назад, за да събере инерция за решаващия удар, Никълъс се оказа там. Тялото му се изви като пълноводен поток, сабята му проследи с точност до милиметър движението на противниковото оръжие, чукна встрани върха му и светкавично се насочи към лицето на инструктора. Докосна върха на носа му, но в същия момент левият юмрук на Фукашиги се стовари в лицето на Никълъс със страхотна сила. От подобен удар Никълъс би трябвало да излезе в безсъзнание или със счупен нос, но нищо подобно не стана. Двамата направиха по една крачка назад и си размениха дълбоки поклони. И двамата дишаха леко, сякаш току-що се събуждаха от сън…
Лейтенант Кроукър се раздели с Никълъс пред салона за тренировки и включи радиото в колата си. Макейб беше оставила съобщение да му се обади, несъмнено във връзка със случая Танака-Окура, в управлението се беше отбил Вегас с желание да поговорят, Финиган настояваше за рапорт по разследването.
Включи се в оживеното движение и натисна бутона за предаване.
— Ако Вегас е все още там, кажи му, че ще се прибера около четири и половина — проговори в микрофона той. Все още не искаше да разговаря с областния прокурор, а Финиган прати по дяволите без всякакво колебание.
Друг никой не беше го търсил. Кроукър направи опит да се освободи от обзелото го нетърпение. Трябваше да го потърсят, трябваше!
— Свържи ме с Винсънт Ито от съдебната медицина — нареди в микрофона той. Жегата се носеше над улиците на тежки талази, той избърса потта от челото си. Винсънт се обади и Кроукър предложи среща вечерта, Винсънт предложи „Мичита“ и му даде адреса.
Кроукър прекоси Сентръл парк, смени посоката върху надлеза на Седемдесет и втора и след няколко секунди спря пред триетажната каменна сграда, в която се помещаваше салонът на Тери. Зае се с разпита на инструкторите, после позвъни в управлението и поиска да му изпратят художник, който да изготви описателен портрет на странния японец, посетил салона в деня на убийството. Никой от работещите тук хора не го беше виждал преди или след това, никой не знаеше откъде се е появил. Сенсеят по айкидо си спомни, че името му е било Хидейоши, но това не говореше на Кроукър абсолютно нищо. Все пак беше ясно, че този човек е убиецът или поне е тясно свързан с него.