Едновременно с това се възползва максимално от това присъствие. Очите му внимателно оглеждаха обстановката, съзнанието му запечатваше всичко — малките едва забележими цепнатини по ъглите — скритите пространства. Разбра къде стената е попълнена, къде е замазана само с мазилка и боя, къде минава инсталацията, електрическите контакти, предпазителите и резервното осветление. В момента тези неща не му влизаха в работа, но човек не знае кога ще има нужда от подобна информация. Предварителното планиране е задължително, но нищо не пречи към него постоянно да се добавят нови подробности. От опит знаеше, че нещата често, прекалено често вземат неочаквана насока поради някой на пръв поглед дребен, но решаващ фактор — пазач в повече, внезапна буря, дори неочакван звук… Фактор, който трудно може да бъде предвиден.
Към един и половина беше готов и излезе от кабинета заедно с няколко от техниците, отново опарен от тежкия настойчив поглед на Франк. След металните врати свиха вдясно и се спуснаха на долния етаж, където ги чакаше товарният асансьор. В момента, в който мъжът завиваше, вратите на асансьора в дъното на коридора се разтвориха и от него излезе Томкин, следван на крачка от Уисъл.
Мъжът забави крачка, мъртвешките му очи мрачно проблеснаха. Колко е лесно да го направи сега, в този миг, помисли си той. Уисъл ще бъде труп. Още преди коленете му да опрат в мокета, тялото на едрия мъж ще прореже със свистене горещия летен въздух и ще се стовари със страшна сила върху недовършения тротоар пред сградата. Представата му хареса, в нея се съдържаше голяма доза ирония. Но той не я одобри просто защото й липсваше изтънченост. Тази смърт би била лишена от елегантност, освен това предлагаше съвсем малка доза ужас за Томкин. Кратки секунди, докато е във въздуха, горещ вятър в лицето му, после купчината строителни отпадъци долу… Какво ли ще си мисли в тези кратки секунди, какво ли ще изпита, попита се мъжът. За Бог, за забвението, за ада? Все едно, сви рамене вътрешно той. Не можеше да разбере нито една от тези европейски концепции. За него съществуваше единствено кармата. Когато умре, го чакат карма и ками, после ще изчака отреденото му време и отново ще се завърне на този свят. В друго тяло, друг живот, но все същата непроменима карма.
Подобна фундаментална концепция за живота беше извън възприятията на хора като Томкин — мъжът отлично знаеше това. Същевременно тя не му носеше особено облекчение, особено когато се налагаше да убива, но въпреки това правеше акта някак механичен и по-малко впечатляващ. Съзнанието му беше заето предимно с механизма на проникването, с пораждането на ужаса в душата на жертвата, а самият акт на отнемане на човешки живот го впечатляваше толкова, колкото когато настъпи хлебарка. В крайна сметка Томкин не е нищо повече от хлебарка — него мъжът никога не би причислил към цивилизованите хора.
По отношение на бягството мъжът си даваше ясна сметка, че тази задача може да се окаже последна за него. Този факт не го притесняваше, за подобна развръзка се беше готвил цял живот. Нима има нещо по-хубаво на този свят от геройската смърт на боеца? Историята регистрира начина, по който човек умира, със смъртта, а не с живота си той остава в нейната памет.
Не ставаше въпрос, че ще го хванат след елиминирането на Томкин. Това беше втората половина от плана му и именно тя го нравеше привлекателен. Бяха му платили цяло състояние да премахне Томкин, но парите не значеха нищо за него. Когато пристигна тук да се запознае с обстановката (по предварителна уговорка с евентуалните клиенти), той съвсем не беше сигурен, че ще приеме задачата. Но се натъкна на нещо толкова неочаквано, че вече не можеше да откаже. Отрано се беше научил да взема всичко, което му предлага животът. А сега животът му предлагаше нещо толкова фантастично, че щеше да бъде истинско престъпление, ако не се възползва от него. Такъв шанс се появява само веднъж, затова реализацията му ще бъде особено сладка.
Ето това беше втората причина, поради която не ликвидира Томкин в онзи кратък миг. Още повече, че по принуда работата щеше да бъде импровизирана, а следователно и прекалено „мокра“ — нещо, което мъжът ненавиждаше. Можеше да я свърши веднага, и то добре, но не обичаше след нея да прикрива многобройните при подобни импровизации улики. Обичаше всичко да е чисто и подредено, в предишния си живот сигурно е бил ювелир, при това отличен майстор.
И така, той хвърли един дълъг и тежък поглед към Томкин, който безгрижно крачеше по коридора, без да подозира, че смъртта го гледа отблизо. След това мъжът се раздвижи, прекоси недовършения коридор, навеждайки се да избегне голата жица, висяща от тавана. След миг беше вече далеч от този етаж.