Цялата баня беше мокра. Деър потръпна, сякаш изведнъж усети студ. Ръцете й обгърнаха тялото на Гелда, устните й между гърдите тихо прошепнаха:
— Остави го вътре, остави го вътре, моля те! — Клепачите й потрепваха, гърдите й бурно се повдигаха и отпускаха, сякаш току-що беше пробягала маратонска дистанция. — О, господи! — тихо простена тя. — Направи го пак! Направи го пак!
Точно в шест и четвърт Винсънт и лейтенант Кроукър се срещаха под дървения навес на „Мичита“. Разположен в квартал с много театри, ресторантът беше пълен с хора, които бързаха да приключат с вечерята преди началото на представленията.
Салонът имаше формата на буквата „Г“, осветлението беше дискретно, тънки дървени прегради отделяха масите. В късата част на споменатото „Г“ беше разположен суши бар, три четвърти от столчетата пред него бяха заети. Винсънт видя само един самотен американец по тях.
Отведоха ги във вътрешния салон. Тук маси липсваха, подът беше гол, застлан с татами, за сядане се използваха традиционните тръстикови рогозки, подредени около дълги ниски масички Винсънт поръча саке, двамата събуха обувките си и влязоха в помещението. Келнерът остави листове с менюто върху полираната повърхност пред тях и отиде да донесе питиетата.
Кроукър извади дебел плик, тръшна го върху масичката и измъкна от него две големи блестящи фотографии.
— Виждали ли сте някога този човек? — попита той.
Снимките представляваха скици, направени от ръката на полицейския художник. На тях личеше лицето на около трийсетгодишен мъж, японец или китаец, със сплескан нос, хлътнали бузи и безизразни очи. Косата му беше доста дълга.
Винсънт внимателно ги разгледа, после бавно поклати глава.
— Не съм — рече той. — И честно казано, бих се изненадал, ако някога го срещна.
— Защо?
— Това е човекът, появил се в салона на Тери и Айлин в деня на тяхното убийство, нали?
— Откъде знаете?
Сакето пристигна и те замълчаха, докато келнерът пълнеше малките порцеланови чашки. Човекът се отдалечи и Кроукър отправи въпросителен поглед към Винсънт.
— Същата вечер бях на вечеря с Тери — бавно започна Винсънт, гласът му бавно натежа от горчивина. — Говорех преди всичко аз и сега си мисля, че не трябваше да го правя, тъй като Тери беше очевидно притеснен от нещо. Съвсем накратко ми спомена, че някакъв японец се появил в залата да се поупражнява. Играл карате, айкидо и кендо… — Отпи глътка саке и размаха ръка: — В момента свързвам нещата, не ме прекъсвайте. Редовният сенсей по кенджуцу Беноку е имал десет дни отпуск… Така че ако този човек е искал да потренира кенджуцу, единственият човек, който би могъл да му партнира, е бил самият Тери.
— Какво толкова чудно има в това? — сви рамене Кроукър. — Линеър ми каза, че Танака е бил майстор по кенджуцу… сенсей… нали така се казваше?
— Да — кимна Винсънт. — Но това, което Ник очевидно е премълчал пред вас, е фактът, че Тери се беше отказал от своята катана. Това е една особена промяна в духовната нагласа, по друг начин не бих могъл да ви го обясня. Престанал е да намира удоволствие в кенджуцу и е прекратил заниманията си с него.
— Кога е станало това?
— Не съм сигурен, вероятно преди около шест месеца.
— Защо Линеър не ми го каза?
Винсънт напълни чашките.
— Право да ви кажа, не съм сигурен дали Ник изобщо знае за това. Той… и той преживя някаква духовна промяна, по-скоро още я преживява и не зная какво ще излезе от всичко това. Помежду ни продължава да съществува близост, той беше много близък и с Тери, но напоследък е някак си по-вглъбен. Сигурен съм, че Тери е имал възможност да му съобщи за решението си, но очевидно е предпочел да не го стори. — Сви рамене и потупа по снимките на масата: — При всички случаи, ако това действително е въпросният мъж, трябва да сте сигурен, че е бил дегизиран. Може би ми е познат, може би е познат и на Никълъс, но никой от нас не би могъл да го идентифицира по тези рисунки.
— Ясно — кимна Кроукър и понечи да прибере снимките, но Винсънт сложи ръка върху тях.
— Защо не изчакате да дойде и Ник? Няма да е излишно да им хвърли един поглед.
— Обади се, преди да се срещнем. Няма да дойде, защото замина за Уест Бей Бридж. Мадамата му е претърпяла някакъв инцидент. — Ръцете на полицая натикаха снимките в плика. — Никой не е видял този мръсник! Нито в салона, нито в апартамента на Тери!
— Не съм изненадан. Този човек е професионалист. Един много опасен професионалист. Страхувам се, че още не проумявате с какво си имате работа.