После, в миг по-кратък от помръдване на клепач, нинджата отхвръкна встрани към прозореца.
С приведено към пода дясно рамо и с катана в ръце, Никълъс леко подскочи по посока на търкалящото се тяло.
Сайго направи няколко кълба напред, в следващата секунда беше на крака, катаната проблесна в лявата му ръка, а дясната рязко замахна.
Никълъс се приведе и отскочи встрани с едно-единствено неуловимо движение. Във въздуха проблесна топче с големината на грахово зърно и тупна на пода пред бюрото. В момента на хвърлянето му Сайго все още не беше възстановил напълно своето равновесие и това беше причината, поради която топчето само се чукна в ръба на бюрото и се върна обратно.
Експлозията изтръгна катаната от ръцете на Никълъс, превърна писалището в купчина трески и проби голяма дупка в дебелия килим. Сайго се втурна напред заедно с ударната вълна. Замаян, Никълъс пропълзя встрани. Видя връхлитащата фигура на нинджата с периферното си зрение. Беше беззащитен и съвсем ясно го съзнаваше. Нито една от теориите по бойни изкуства не предлагаше изход от подобна ситуация, особено срещу опитен противник като Сайго. Реакцията му се роди за хилядна от секундата. Опря длани на пода, напрегна до скъсване мускулите на ръцете и раменете си и се оттласна. Тялото му се завъртя във въздуха с тигрова пъргавина, краката му влязоха в съприкосновение с пръстите на Сайго, които вече се свиваха около дръжката на катаната. Подпомогнат от благоприятния ъгъл на нанасянето, ударът му беше страхотен — оръжието излетя от ръцете на Сайго и издрънча на пода някъде зад него.
Сайго нападна с металния бокс, от който стърчаха закривените стоманени нокти. Никълъс го контрира със серия саблени удари в областта на корема, които не постигнаха кой знае какъв ефект, но все пак блокираха противника.
Дойде ред на стоманената звездичка за хвърляне — Сайго съзна това и без колебание я измъкна. Освен своята смъртоносна сила, тя трябваше да прекъсне равновесието в единоборството им, тъй като и времето работеше за Никълъс. Всяка секунда забавяне тук намаляваше шансовете му за успешно измъкване.
Преглътна острата болка от сабления удар върху ключицата си и се концентрира в това, което му предстоеше да стори. Макар да беше върху противника си, той ясно почувства как една значителна част от тялото му изтръпва от ударите на Никълъс и престава да му се подчинява. Това несъмнено беше нинджуцу, но с подобна школа се сблъскваше за пръв път. Нима е „Ака и Нинджуцу“? Съзнанието му за миг остана блокирано от това предположение. Да, това е! Не може да бъде друго! О, Амида! Значи битката се води от нинджа срещу нинджа!
Измъкна се от четворния възел на Никълъс (също похват от нинджуцу), и се приготви да използва звездичката. Подготвен или не, Никълъс ще бъде мъртъв още преди да разбере какво се е случило!
Отскочи рязко встрани, в същия миг във въздуха изсвири куршум и се заби в мястото, където само преди стотна от секундата беше главата му. Амида! Тук има още някой! Той се прокле за лекотата, с която беше позволил на мислите си да се зареят по посока на новите умения на Никълъс. Именно тази небрежност му, попречи да усети присъствието на третия. Но къде е той?
Нямаше време да го търси, защото Никълъс успешно му приложи техниката „тецуито“ и се измъкна от хватката му.
Рязко се дръпна, успя да се изплъзне и скочи към катаната си на пода. Никълъс се стрелна след него, тялото му се разпъна като на гмурец, пръстите му се сключиха около мускулестия глезен на Сайго. Стовариха се едновременно върху чертожната маса, но Сайго успя да сграбчи дръжката на катаната. В същия миг нов куршум изсвири и рикошира в ръба на масата, посипвайки лицето му със ситни тресчици. Той изруга и се претърколи встрани.
Никълъс се хвърли към въоръжената вече ръка, съзнавайки че всеки миг в лицето му могат да се забият скрити „шакени“. Приложи техниката „въздух — вода“, за да извади противника от равновесие. До слуха му стигна лекото бръмчене на асансьора и едновременно със Сайго разбра, че времето им изтича. След минута хората на Кроукър ще са тук и едва ли ще се колебаят, преди да хвърлят своите бомбички със сълзотворен газ.
Сайго знаеше и друго — времето му неумолимо изтичаше. В двубоя се беше намесил нов, непредвиден фактор. Никълъс можеше да си позволи просто да поддържа равновесието, докато три…
Предприе внезапна атака, прибягвайки до бърза серия от удари в хранопровода на Никълъс. Атаката му бе отблъсната с чудовищна лекота и той започна да се изпотява. Съзнанието му лудо препускаше, но неизменно се връщаше на първоначалните планове. Бяха два, но в създалата се ситуация щеше да е доволен, ако може да осъществи дори само единия от тях. Вече и дума не можеше да става за избор.