Саможертвата и отмъщението — тези крайъгълни камъни на японската хилядолетна история, също бяха неразделна част от него. Това беше последното послание на Итами, но навремето той не успя да го разбере изцяло.
Смъртта на Кроукър направи всичко просто и ясно.
В главата му се мярна един цитат, който приписваха на Йеасу Токугава, стрелна се и изчезна като птица в пролетното небе. Вече знаеше как да постъпи.
— Какво има? — попита го Джъстин. Гласът й все още потръпваше от преживяния шок.
Той сложи пръст на устните си и приближи мембраната:
— Там ли е? — попита. — Обажда се Никълъс Линеър.
Наложи му се да поизчака. Джъстин се изправи зад него и обви ръце около тялото му.
Беше Франк. Значи, вече е успял да се върне мръсникът! Но в гласа му не пролича никаква емоция:
— Добре ли прекара? Да, да… Жалко, че пропусна шоуто… — Усети как гърдите й се притискат до гърба му, протегна ръка и я прегърна. — Разбира се, като се видим, ще ти разкажа…
Това сигурно ще стане доста по-скоро, отколкото предполагаш! Франк го помоли да почака за миг. Затвори очи и в миг пред него се появи морето, замръзнало като релефна карта под последните лъчи на залязващото слънце. Прозрачна като фантастична мозайка, водата сякаш светеше със собствена светлина.
— Здравей — отново преговори той. — Обмислих още веднъж предложението ти. Да, да, зная какво ти казах… — Очите му рязко се разтвориха, прилепена до него, Джъстин ясно почувства как тялото му окаменява и се учуди на несъответствието между думите му и чувствата, които очевидно го вълнуваха. — Нещата се промениха… Промених решението си. Да, можеш да го приемеш за окончателно… — О, Йеасу! Как хубаво ще докажа твоята правота! — Когато кажеш… — Кокалчетата му побеляха върху слушалката: — Да, току-що прочетох: във вестника… Разбира се. Тъкмо бяхме започнали да се опознаваме…
Усетила как гневът му расте, Джъстин се притисна още по-плътно до тялото му, сякаш искаше да го облекчи с присъствието си. Никълъс почувства как топлината й прониква дълбоко в него и вече беше сигурен, че ще забравят за плажа и ще се любят ненаситно, въпреки скръбта по загубения приятел. А може би именно заради нея. Той се връщаше към живота, тя също…
— След една седмица? — попита, той. — Не, смятам, че няма да има проблеми. Просто трябва да ме запознаеш с подробностите. Но дори и това… Добре, можем да ги прехвърлим в самолета, нали? Да, да… — Послуша известно време, но мислите му бяха далеч. — Значи скоро ще се видим.
Беше сам, пред него блестяха единствено думите на Йеасу: „За да опознаеш врага си, трябва да му станеш приятел.“
Притисна се към Джъстин, искаше да изпие цялата топлина на тялото й. Защото замръзна, когато му стана ясно, че Томкин е изпратил Франк да открие онази жена в Кий Уест. А после Кроукър умря, пак в Кий Уест. Убийство. Думата звънна в главата му като мощна камбана. Това ще постигне и теб, помисли си той, докато оставяше слушалката.
„Станеш ли негов приятел, пада цялата му защита. И тогава можеш да избереш най-подходящия начин за неговото унищожение.“
Послеслов
В японската военна философия, която обединява много елементи на будистката и шинтоистката религия, съществуват пет основни символа — Земя, Вода, Вятър, Огън и Пустота.
Книгата на Миямото Мусаши „Го рин ношо“ съществува и в наши дни. „Нинджа“ също е книга на Петте символа.
ВЕКОВЕ НАРЕД ЛЮБОВТА НА ИЗТОК Е БИЛА ИЗКУСТВО. СЪЩО И СМЪРТТА…
НИНДЖА…
Те са били тъмната и мрачна алтернатива на самураите — безмилостни убийци, обвързани от най-ужасния морален кодекс на света. Те са познавали до съвършенство изкуството да се убива, били са неповторими в своите мрачни ритуали — както в любовта, така и в смъртта…