— Колата я няма.
— Какво правиш тук, Кроукър?
— Ела да се поразходим — рече онзи и го поведе към плажа.
— Не си облечен съвсем подходящо — отбеляза Никълъс.
— Нищо ми няма. Обичам пясък в обувките си. Напомня ми за детството. Все си стояхме в града през лятото… нямахме пари да ходим по курорти. Къпехме се под уличните кранове…
Вълните се пенеха вдясно от тях. В далечината шаренееха плажни хавлии, портативно радио дънеше диско, от което се долавяха само думкащите баси и звънтенето на чинелите.
— Бяхме седем деца. И до днес не зная как свързваше двата края старецът… Но всеки месец, точен като часовник, той ме викаше, преди да тръгне на работа: „Ела, насам, Люис. Имам нещо за теб.“ Даваше ми пари, с които можех да стигна до Кони Айлънд и да си купя един сладолед. Знаеше, че обичам морето.
„Обещай да си вземеш хавлия, викаше, не искам майка ти да се тревожи…“
Край тях претичаха летовници и с весели викове се гмурнаха в прибоя. Главите им изскочиха като тапи на повърхността. Насреща им вървеше жена в цял бански, небрежно преметнала през рамо ярка хавлия. Къде ли е Джъстин, запита се Никълъс.
— Да… Стари приятели сме ние с пясъка…
Жената мина на крачка от тях. Беше красива, с изпръхнала от слънцето коса. На лицето й цъфна усмивка и тя се затича към приятеля си.
Кроукър присви очи срещу слънцето и рече:
— Снощи изхвърлих Алисън от къщи…
Никълъс го погледна, но не каза нищо.
Кроукър пусна една крива усмивка, очите му стигнаха някъде до брадичката на другия:
— Всъщност не беше точно така… Май и тя искаше да си върви… Изнервила се е… Аз също. — Натика огромните си юмруци в джобовете на панталоните. — Мина без кръвопролития, знаеш как стават тези неща…
Спряха на ръба на водата, в краката им тъмнееше купчина водорасли, обувките на Кроукър почти не се виждаха под влажния пясък.
— Винсънт е мъртъв, Ник — рече Кроукър и бавно вдигна глава. — Снощи са го открили… със счупен врат… — Не каза къде са го открили.
Никълъс пое дълбоко въздух и седна на пясъка. Обви, с ръце коленете си и отправи невиждащ поглед към морето.
— Ник…
Не усещаше нищо, сякаш беше упоен. Спомни си разказа на Док Диърфорт за болката. Това вече му дойде прекалено — днес щяха да погребват Тери и Айлин.
— Господи — изстена гой. — Господи!
Кроукър приклекна до него.
— Ник — тихо промълви той. — Нямаше друг начин да ти го съобщя… Не исках по телефона…
Никълъс кимна. Разбра въпреки мъглата в съзнанието си. Кроукър беше разбрал, че му е задължен. Не можеше да не оцени жеста му — да се вдигне и да бие толкова път, когато е можел просто да нареди на някого да набере номера му. Спомни си, че двамата с Винсънт снощи бяха вечеряли заедно, може би изпълнява своя дълг и към него…
— Ник… — започна Кроукър, после нерешително млъкна.
— Какво става? — извъртя се към него Никълъс.
— Трябва да ми кажеш!
— Не зная какво имаш предвид… При всички случаи Томкин е забъркан, и то до шия! Преди около седмица е получил предупреждение от нинджата, видях го с очите си — съвсем истинско! Сключил е редица сделки с могъщи и утвърдени японски компании. В бизнеса няма приятелство, особено пък при тези акули. Изпречил се е по някакъв начин на пътя им и те са решили, че това е смъртен грях. После са открили своя нинджа и са го пратили тук да свърши работата…
— Това не е за пръв път. Томкин е предпазлив мръсник и едва ли се нуждае от помощта ти…
— Точно тук грешиш — поклати глава Никълъс. — Без мен е труп!
— Но нещо не се връзва, не виждаш ли? Двете убийства тук и трите в града нямат нищо общо с Томкин!
— Трябва да имат! — упорито тръсна глава Никълъс. — Знаеш ли, че е направил опит да сплаши и Джъстин? — После разказа на Кроукър за онова рошаво животно, което влетя през кухненския прозорец.
Кроукър мълчеше и го гледаше. Прибоят зад гърба му съскаше и неуморно гризеше мократа ивица на брега. Веселата човешка глъч беше ясна и чиста, сякаш всеки момент щеше да се счупи и прекъсне…
— А дали това послание е било предназначено за Джъстин? — тихо попита той.
— Какво? — погледна го втренчено Никълъс.
— Мисля, че е крайно време да се изправим с лице срещу фактите. Според мен това предупреждение е било предназначено за теб!
— За мен ли? — късо се изсмя Никълъс. — Не ставай глупак, моля те! Няма никаква причина за…
— Трябва да има — настойчиво го прекъсна Кроукър. — Виж почерка! Убийствата на Тери и Айлин тук. После на Винсънт в града… Ти си в центъра на всичко! Нещата недвусмислено се въртят около теб!