— Както и да е… Този случай се оказа пълна мъгла. Никакви улики, никакви! Пълна тайнственост, ама такава тайнственост мога да намеря във всеки киносалон!
— В спалнята стигнах до едно твърдо заключение — в нощта на убийството там е била още една жена. Несъмнено близка на Анжела Дидион и вероятно свидетелка на престъплението. Проблемът е, че изчезна без следа, сякаш се е изпарила!
— Сега разполагам само с един огромен среден пръст, а вестниците пищят и искат разкрития. Това принуждава комисарят да пищи на капитан Финиган, нататък картинката ти е ясна…
Напуснаха магистралата малко преди множеството изходи за Манхатън, спуснаха се по извитото бетонно корито на отклонението, и неусетно поеха по булевард Куинс. Движението в западна посока не беше особено оживено и те напредваха със съвсем задоволителна бързина.
— Двама-трима униформени обиколиха блока за обичайните разпити на съседи и познати — продължи Кроукър. — Но това е Ектиъм хаус и по тази причина им беше наредено да стъпват на пръсти и да не вдига много шум. Върнаха се със заключението, че никой нищо не знае.
— Окей, всичко беше съвсем според очакванията. Но седмица по-късно ми писна всички да ми искат главата и да ме обвиняват в некадърност. За да не заспиш от скука, веднага ще ти кажа това, което открих съвсем според тайнствените версии на „Рийдърс дайджест“ — отидох да хвърля един поглед лично и установих, че полицаят, който е разпитвал хората от етажа на Анжела Дидион, е пропуснал един наемател, по-скоро наемателка. Била извън града и се върна точно когато аз бях там. Попритиснах я лекичко и скоро насреща ми лъсна един интересен факт — заминала за Палм Спрингс рано сутринта след убийството и седмица по-късно се прибрала. Наближаваше шейсетте, но изглеждаше с десет години отгоре. Алкохоличка. Дори в десет сутринта вонеше на джин като спукана бъчва. Ръцете й трепереха, не можа да устои и докопа бутилката още докато бях там.
Напусна булевард Куинс и сви на юг по булевард Йелоустоун. Вече бяха във Форест хилс.
— Интересното беше, че се закле в нещо особено важно — в нощта на убийството видяла един мъж, който влязъл в апартамента на Анжела Дидион. Същият мъж виждала да я посещава поне от шест месеца насам, редовно надничала през ключалката… вероятно защото не е знаела какво да прави с времето си.
Спря пред едноетажна сграда с фасада от боядисани в бяло тухли. На малката полянка пред нея се въртеше метална табелка, на която пишеше:
ПОГРЕБАЛЕН ДОМ „ПАРКСАЙД“
Оттатък полянката се издигаше величествен клонест смърч, дървената врата зееше широко отворена. През нея влязоха няколко души, в едни от тях Никълъс разпозна инструктора от салона на Тери.
— Тя ми даде абсолютно подробно описание на този мъж, Ник — приключи Кроукър. — Никакво съмнение, че е бил Рафаел Томкин.
— И тъй, Томкин е бил близък с Анжела Дидион. Нищо странно в това — просто две известни личности, който живеят в един и същи блок, стават приятели. Сигурна ли е твоята свидетелка, че именно Томкин е бил там в нощта на убийството?
Кроукър хвърли поглед към разклоненото дърво, което леко се поклащаше от топлия вятър.
— Тя се страхува от полет със самолет — промълви той. — В шест следобед взела силно приспивателно и го прокарала с порядъчна доза джин. Събудила се в пет на следващата сутрин.
— И е заминала за Кий Уест, така ли?
— Точно така — кимна Кроукър и се извърна към него. — Но аз съм сигурен… Проверих по няколко пъти движенията на всичките й познати. Не може да бъде друг, освен Томкин!
— Нямаш доказателства, Ло — поклати глава Никълъс. — Не разполагаш с нищо съществено.
— Това е вярно, приятел — мрачно призна Кроукър и излезе от колата.
Никълъс го последва по покритата с широки каменни плочи пътечка, която водеше в погребалния дом.
Друг от инструкторите в салона на Тери спря Никълъс на стълбите и размени няколко думи с него. Кроукър нетърпеливо ги изчака да свършат и дръпна Никълъс към себе си.
— Случаят Дидион е официално приключен — прошепна той. — Финиш, капут! Вчера ми го съобщи онзи шкембелия Финиган. Но нареждането е дошло от високо място, никой не би рискувал да намаже мазните му лапи!
— Искаш да кажеш, че някой е купил полицията?
— Искам да кажа, че каквито и да са били подозренията ми към Томкин по този случай, те отлитат благодарение на заповедта. Много малко хора в този град могат да потулят подобен случай, а той е един от тях. — Гласът му стана дрезгав, отчетлив и заплашителен. — Но сега аз разполагам с улика. Един от моите осведомители е успял да засече жената, която е била в апартамента на Анжела Дидион в нощта на убийството. Всеки момент ще получа името и адреса й. А когато ги получа, смятам да закова на стената този мръсник и да го оставя да виси там!