Сайго се надвеси над него с иронична усмивка на уста.
— Помисли си, че пак съм дошъл неподготвен, а? — попита той с топъл, почти приятелски глас. — Не, този път всичко беше обмислено предварително. Точно така, Никълъс, всичко! Дори и намесата на Юкио! Тя знаеше всичко, Никълъс, дори нещо повече — сама предложи част от този план! Изненадан ли си?
Никълъс не беше в състояние да отговори, устата му продължаваше да се отваря и затваря като риба на сухо. Езикът му беше надебелял като на дебил, с труд го придвижваше във вътрешността на устата си.
Не, не. Това е лъжа! Трябва да е лъжа!
— Не трябва да се учудваш — продължи Сайго. — Нали ти казах, че е курва? Положително ти е признала, че е спала с мен, нали?
После се извърна встрани и Никълъс видя как се доближава до леглото. Сграбчи отпуснатото тяло на Юкио и го просна напреко на юргана. После на няколко сантиметра от лицето му светна нощната лампа и Никълъс заслепено примигва.
Юкио, мълчаливо проплака той. Юкио!
Сайго я повдигна до седнало положение, измъкна отнякъде малка стъклена капсула, счупи връхчето и я размаха под носа й. Главата й се дръпна конвулсивно назад, но той не отдръпна капсулата, тя потръпна и отвори очи.
По лицето й бавно се появи покорна и едновременно с това чувствена усмивка, ръцете й нежно се обвиха около раменете на Сайго. Той грубо я целуна и устните й очаквателно се разтвориха.
Юкио!
Сайго бавно се зае да я гали, като внимаваше да не лишава Никълъс от гледката. Потърка зърната й и те скоро щръкнаха, потръпващи в нетърпеливо очакване. Разтвори краката й и ръката му потъна между тях. Юкио започна да диша тежко, пръстите му бавно се измъкнаха от топлата хралупа. Бяха мокри.
Обърна я по корем, белите полукълба на ханша й мътно проблясваха на ярката светлина. Той разкопча черните си копринени панталони и те безшумно се смъкнаха в глезените му. Пръстите му грубо разтвориха гладките полукълба, вдървеният му член мазно проблесна и хлътна дълбоко в ануса й.
Юкио извика от болка. От мястото си Никълъс ясно виждаше как зачервената глава влиза и излиза в тялото й с ритмични движения, ушите му се изпълваха със сподавените й писъци. Опита се да затвори очи, на стана още по-лошо, тъй като представите във възпаления му мозък бяха дори по-лоши от това, което виждаха очите му.
Отново погледна и видя, че Юкио беше сложила ръце на врата, пръстите й конвулсивно стискаха края на юргана, струпан върху горната част на тялото й. Очите й бяха затворени, но тазът й се гърчеше и извиваше по смачкания чаршаф, влизаше във френетичен ритъм с тласъците на Сайго.
После от устата й се откъсна остър писък, чаршафът между пръстите й се разкъса, тазът й конвулсивно се надигна и с потръпване се притисна до слабините на Сайго.
Сякаш чакал точно този момент, Сайго рязко се отдръпна и от устните й се изплъзна неволен стон на разочарование. Зачервеният му член усилено пулсираше. Слезе от леглото и се надвеси над Никълъс. Едва когато усети тежестта на тялото му върху себе си, Никълъс разбра какво ще се случи.
Усети болката от грубото проникване, Сайго тежко задиша във врата му, след миг спермата му започна да прониква навътре с горещи тласъци…
Полковникът се прибра късно. Дълго време стоя зад кормилото в колата си с лула в уста, без да мисли за нищо. Сякаш от седмици не беше усещал слабото пощипване на черния тютюн по върха на езика си. След малко щеше да му се прииска едно питие.
Луната се беше превърнала в неясно сияние ниско над хоризонта, готова всеки момент да потъне в мрака на нощта или по-скоро в остатъка от нощта. Полковникът бавно вдигна страничното стъкло и се накани да излезе от колата, но изведнъж го налегна някаква странна летаргия и той не беше в състояние да направи каквото и да било усилие.
Предполагам, че трябваше да очаквам това, помисли той и хвърли поглед към тъмната къща. Представи си Чонг, заспала върху семейното ложе, и сърцето му се сви от мъка. Беше я предал, беше предал себе си, но най-вече беше предал Никълъс. Беше сторил единственото, което можеше да стори, но съзнаваше, че то не е достатъчно. Отдавна го очакваше, тази вечер просто за пръв път усети жилото му.
И сега трябваше да излъже Чонг. Никога не беше го правил, нямаше особено желание да започва сега. Но съзнаваше, че няма друг изход, тъй като алтернативата беше немислима.