Най-сетне се измъкна от колата и леко захлопна вратичката. Нощта беше странно тиха, нищо наоколо не помръдваше.
Безшумно се насочи към страничната стена, откри купчинката листа, оставена от Атаки за сутринта, клекна до нея и я запали. Заслуша се в тихото пропукване, в гърдите му нахлу лютивият дим.
Странно за какви неща си спомня човек в подобни мигове, мислеше той с очи, отправени в малкия огън. Като внезапно изскочила на повърхността подводница в съзнанието му нахлу споменът за онзи слънчев следобед през лятото, в който се състоя решителната среща с министър-председателя Йошида. На нея присъстваха Джон Фостър Дълес, генерал Брадли и министърът на отбраната Джонсън, а основна тема на разискването бяха последиците от войната в Корея. Дълес беше в Токио по простата причина, че в Корея бяха изпратени същите американски части, които бяха окупирали Япония през 1945 година. Но този акт остави базите и около двеста и петдесет хиляди американски граждани в Япония без каквато и да било закрила. Разбира се, американците не искаха тази ситуация да продължава и настояваха за създаването на редовна японска армия.
Предложението им беше взривоопасно, тъй като подобен акт би влязъл в пряко противоречие с член 9 на японската конституция, който гласеше: „Никога да не се създават сухопътни, морски и военновъздушни сили, както и какъвто и да било друг военен потенциал.“
В традиционен американски стил Джонсън подложи на критика позицията на Дълес и министър-председателят реагира отрицателно на искането за ремилитаризация на Япония. Въпреки това беше ясно, че нещо трябва да се направи. Полковникът предложи полицейските сили на страната да бъдат разширени до цифрата 75 000 души и да се преименуват на Национален полицейски резерв. „Ще разполагаме с напълно ефективна армия, без да е необходимо да я наричаме така“, изтъкна той.
За Дълес това не беше достатъчно, но Йошида бързо съзря в предложението достоен изход от ситуацията и също така бързо го прие. Стигнаха до заключението, че целият план трябва да бъде запазен в дълбока тайна. „Дори свиканите под знамената наборници не бива да знаят за какво са обучавани“, настоя Йошида. После предложи да се създаде специален отдел към съществуващото Министерство на гражданските дела, който да се занимава с подбора и обучението на войниците и за който да отговаря висш американски офицер.
След приключването на срещата Йошида помоли полковника да остане. В залата продължаваше да се чувства напрежението и министър-председателят предложи да се разходят в градината.
— Дължа ви огромна благодарност — каза той след купищата любезни словоизлияния, които бяха неизбежни дори и при такива важни ситуации.
— Проблемът е, че американците все още не могат да ни разберат, сър — отвърна полковникът и забеляза внимателния кос поглед на Йошида. — И вероятно никога няма да го сторят. Твърде дълго вече са тук…
Министър-председателят се усмихна:
— Не забравяйте, че за известен период от време и ние не разбирахме американците, полковник. Аз мисля, че в Япония съществува изключителна способност за културно приспособяване.
Вероятно сте прав — въздъхна Йошида. — Въпреки това аз съм ви много задължен. Господин Дълес страшно много искаше да ме притисне в ъгъла. Несъмнено крайната му цел беше да ни въвлече по някакъв начин в Корейската война. Защо иначе би искал така изведнъж да изградим своя армия? — Поклати глава, малките му изящни ръце останаха сключени зад гърба. — И дума не може да става за изпращането на наши войски в Корея, полковник.
Немислимо, помисли си полковникът, приклекнал в светлината на огъня. Тогава, с божията помощ, успяхме да избегнем немислимото, но сега то вече е факт.
Огънят се разгоря. Той извади въженцето от джоба на черното си найлоново яке и го пусна сред веселите пламъци.
Не беше изненадан от факта, че последен почерня и се превърна в пепел малкият възел в средата.
Сбогом на планината Асо, добър ден на Фуджи.
През по-голямата част от обратния път валеше, дъждовните капки по стъклото бавно наедряваха, съединяваха се и се спускаха надолу в разкривени вадички. Небето беше мрачно и навъсено, натежало от грозни буреносни облаци. Силният северен вятър рязко свали температурата и зимата влезе в своите правомощия.
Никълъс постоянно местеше тежестта на тялото си от единия бут на другия, болката му все още беше твърде силна, за да може да седи нормално. Във вътрешността на вагона някой си играеше с копчето на транзистор, кратки избухвания на рок се сменяха със спокойния глас на диктора, който четеше новините. Лидерът на Японската социалистическа партия Сабуро отново бе подложен на критика за политиката на „структурни промени“, възприета от партията му преди около две години. Изказваше се предположението, че той скоро ще си подаде оставката.