Бегло забеляза проснатата върху леглото жена. Беше китайка, с бяло и сякаш намазано с масло тяло, което проблясваше на светлината.
Разбра всичко още в мига, в който изкъртиха входната врата на А Ма и започна цялата бъркотия. Доста време ти трябваше, прокле се мислено той. Хидейоши не е нинджата.
Жената не гледаше към него, а към мускулестите крака, които я бяха обкрачили, към широките рамене, проснати под странен ъгъл върху покритата с мазни петна завивка. Тя надаваше пронизителните крясъци, китките й бяха здраво вързани с копринени панделки. Очите й бяха широко отворени, бялото в тях безумно проблясваше. Сякаш беше изпаднала в бяс и той ясно виждаше причините.
Обърнат с главата надолу, Филип очаквателно го гледаше. Полупрехапан, езикът му висеше между зъбите.
Виковете продължаваха с ритмичната последователност на полицейска сирена.
— Има и друг, по-добър начин — беше казал Никълъс, докато топеше тестеното топче в тъмнокафявия, ухаещ на подправки сос. — Не искам някой от хората ти да пострада.
— Знаеш ли, че си много особен! — погледна го изпитателно Кроукър. — На нас, ченгетата, за това ни плащат — да се излагаме на риск.
Седяха в закусвалнята на Елизабет стрийт, вътре беше претъпкано и шумно.
— На разумен риск — поправи го Никълъс. — Нинджата е вълшебник в изкуството на смъртта, никое ченге не е подготвено за двубой с подобен човек.
— Не си ли прекалено мелодраматичен?
— Не.
Кроукър остави пръчиците за хранене в чинията си и я блъсна настрана. Келнерът светкавично се появи и я прибра.
— Добре, какво предлагаш?
— Остави ме да вляза вътре сам.
— Ти си луд! — подскочи Кроукър и насочи пръст в лицето му: — Виж какво ще ти кажа, Ник. Предполагам, че знаеш какво означава полицейска операция, нали? Могат да ме отстранят само защото съм те включил в нея, а ти искаш да те пусна сам! Комисарят ще ме разкъса на парчета, стига да има какво да разкъсва, тъй като преди него ще ме обработи моят любимец — капитан Финиган! Тъй че бъди доволен и от това, на което съм се съгласил!
— Тогава нека влезем само ние двамата.
— Не става. Това би означавало ти да ме прикриваш. Не мога да го сторя.
— Значи ни очакват неприятности.
— Едва ли, стига да успеем да го задържим вътре в къщата на А Ма. И точно това ще направим!
Докато се качваха по стълбите към жилището на А Ма, умът му беше зает с неизгодното им от практическа гледна точка положение. Наистина, изненадата беше на тяхна страна, но в замяна на това мъжът горе знаеше разположението в апартамента и възможните начини за измъкване. А това караше Никълъс да се чувства неспокоен.
На първия етаж спря и отправи предупредителен поглед към Кроукър:
— Предполагам ти е ясно, че не го ли хванем в първите няколко секунди, всичко отива по дяволите!
— Стига, по-добре мисли как да спипаме този мръсник — тръсна глава Кроукър и продължи да се изкачва към вратата на А Ма.
Приведен на полутъмната площадка, Кроукър държеше в ръка заповедта за обиск, а в другата стискаше револвер 38-ми калибър. Не беше лесно да се сдобие с тази заповед — Ама имаше влиятелни връзки навсякъде.
Някъде зад, тях пропукваше дефектна луминесцентна тръба, по улицата изръмжа кола и шофьорът й нервно натисна клаксона. Бягащи стъпки по тротоара, остър, почти шизофреничен кикот.
В следващия миг вратата се открехна и Кроукър изтика навътре високата и елегантно облечена китайка. Заповедта за обиск се бялна във въздуха като ранена птица.
Пред очите на Никълъс се появиха, сякаш на кинолента, последните събития. Всички убийства, свързани едно с друго като брънките на верига. Една-единствена верига! Историческите нишки, които беше съзрял. Тери, трите ярки пътепоказателя — Хидейоши, Йодогими, Мицунари, вече блестяха в съзнанието му като натрапчива неонова реклама. Сацугай, Юкио, Сайго. Полицаят, получил задачата да пази мъртвата любовница на шогуна, всичко беше прекалено подредено, за да бъде случайност.
Идиот, изруга се той, докато се препъваше след Кроукър в жилището на А Ма. Защо толкова дълго отказваше да видиш очевидното?!
Някакъв американец се блещеше насреща им с разширени от ужас очи. Ръцете му блъснаха на пода дребничка китайка, а той самият тромаво прекоси хола и изчезна в една от страничните врати.
Кроукър вече беше преполовил дългия коридор, който водеше към вътрешните апартаменти. Уилоу, която беше отворила, викаше на висок глас името на А Ма. Въпреки кризисната ситуация тя си оставаше напълно спокойна.