Делонг кимна и двамата мълчаливо се запромъкваха към задната част на сградата. Стъпваха на пръсти и се придържаха в сянка, доколкото това беше възможно. Едва сега Делонг забеляза, че няколко от уличните лампи не работят. Странно, помисли си той. Обикновено новата управа на китайския квартал веднага предлагаше на вниманието на кметството подобни пропуски. Но това си е Ню Йорк, никой нищо не можеше да направи.
Едновременно забелязаха светкавичното движение. Делонг потупа партньора си по рамото и тичешком се отправи към сянката над отсрещния тротоар. Очите на едрия негър останаха приковани в къщата. От дългогодишен опит знаеше съвсем точно какво е намислил, Делонг.
После бавно започнаха да се приближават от двете страни на старомодната желязна стълба, монтирана като резервен изход в случай на пожар. Над главите си долавяха бързото движение на сянката по стъпалата, после изведнъж всичко изчезна. Никой не се спускаше надолу.
Двамата полицаи си размениха по един озадачен поглед и бавно пристъпиха напред. Скоро се озоваха почти директно под вертикалната стълба, от тави ъгъл тя приличаше на почти непроходима джунгла от ламаринени стъпала, чезнещи нагоре в мрака. Разсеяната светлина от насрещните прозорци влошаваше още повече възможността за наблюдение, тъй като идваше от различни посоки и всеки от елементите на металната конструкция хвърляше по няколко сенки.
— Къде изчезна, по дяволите? — изръмжа Делонг.
— Не знам — рече Бингхамптън, вкара револвера си обратно в кобура и дръпна долния край на стълбата. — Мисля обаче да разбера, може да е поел нагоре към покрива… — Ръждясалото желязо неприятно изскърца.
Чернокожият гигант стигна площадката на първия етаж, спря за миг и изтегли револвера си. После пое отново нагоре, все така тихо и бързо. Гъстата мрежа на металната конструкция над главата му пречеше да вижда добре.
На втория етаж отново спря, тъй като до слуха му достигна воят на полицейска сирена. Синьо-бялата патрулна кола профуча нагоре по съседната улица и шумът бързо заглъхна. Очевидно изпълняваше друга задача и нямаше нищо общо с тях.
— Какво става? — долетя отдолу гласът на Делонг, примесен с приглушения пулс на китайския квартал, грохота на колите по тесните улички, далечните подвиквания на непознат език, пукота на фойерверки. В момента, в който Санди успокоително размаха свободната си ръка, отгоре долетя тихо изсвирване, сякаш бръмна комар. Но попаденията — три на брой, които пробиха широки дупки в гърдите му и тласнаха назад едрата му фигура, съвсем не приличаха на невинно ухапване.
Той се олюля, насочи револвера си към сянката горе и натисна спусъка. Лявата му ръка конвулсивно се вкопчи в металния парапет, единствената му грижа беше да вкара малко въздух във внезапно свитите си дробове. Револверът издрънча върху желязната решетка в краката му.
За миг зърна бледото лице, върху което доминираха огромни бадемови очи. Те леко помръднаха.
Завъртя се бавно, сякаш беше пиян. Тъмната фигура пред него се появи сякаш направо от небитието, изглеждаше някак течна и подвижна, като отразена от криво огледало. По нея със замайваща скорост пробягнаха светлини и сенки, главата на Санди се замая, зениците им — неестествено разширени, попаднаха в лъч ярка светлина. Наркотици, автоматично отбеляза съзнанието на полицая, после отвори уста и сподавено изгрухтя:
— Делонг!
Дали партньорът му успя да го чуе? Ушите му пронизително кънтяха, сякаш току-що беше излязъл рок концерт.
Фигурата се приближи към него и опасно нарасна. Той й препречи пътя с вдървената си лява ръка, докато дясната зае хоризонтална позиция с револвера. Но къде ми е револверът, по дяволите? Мислите течаха в главата му бавно и глупаво, като на неандерталец.
Изпита чувството, че се намира на морското дъно, почти смазан от тежестта на безбрежната водна маса. Използваше всичката си сила, за да се задържи на крака. Гърдите му горяха със студена ужасна болка, която се разпростираше из цялото му тяло и го караше да потръпва, съзнанието му сякаш се отделяше от това доскоро силно, но вече безполезно тяло. Най-сетне болката сякаш намери път навън, прониза главата му и потъна в гадната влага на нощта.
Милиардите разноцветни светлини на града блещукаха под краката му, над покривите висеше като странна черупка розово-синкавото им сияние. Отвъд него беше единствено пустотата на космоса.
Очите му се насочиха към мъгливите контури на улицата под краката му, някак отстрани видя как тялото му лети към нея, а светлините и сенките рисуват своите райета по него с нарастваща скорост. За миг дори зърна напрегнатото, извърнато нагоре лице на Делонг, което се белееше сред сенките на улица Дойърс.