Остана в смърдящия салон точно толкова време, колкото му беше необходимо да проследи една великолепно аранжирана серия от бойни техники на Ли, мотивирани, както обикновено, от чувството за справедливо възмездие. Но тази вечер нямаше нищо изкуствено в подобна мотивация.
Навън беше все така душно — в район като този, известен със своите ослепителни реклами, денонощни закусвални, мръсни наркотици и още по-мръсни сделки, задухът се усещаше особено ясно.
Бяха му необходими петнадесет минути да намери такси и едва половината от това време, за да стигне до Дакота. Движението беше съвсем слабо.
Голдман, както винаги елегантен, в светлосиня раирана риза и ленени панталони в морскосиньо, го посрещна на прага. На лицето му грееше топла усмивка, ръката му приятелски се протегна напред.
— Ник! Вече започнахме да се безпокоим! — извърна се и извика от прага: — Една, той е! — После го дръпна навътре, бутна в ръката му чаша ром с лед: — Дръж. Като те гледам, май точно от това се нуждаеш…
Една — пълничка чернокоса жена, изскочи от летящата врата на широката кухня и се насочи към него с протегнати ръце и широка усмивка на уста:
— Къде ходиш, момче? — извика тя. — Защо ни забрави?
— Радвам се да ви видя — усмихна се в отговор Никълъс.
— Ето! — извика тя, сякаш току-що беше направила важно откритие. — Отслабнал си! — Хвана го за ръката и забързано добави: — Ела, първо ще хапнем! Каквото и да е това, заради което си се сетил за Сам, то може да почака, докато си напълним търбусите!
Вечеряха в кухнята с бежови тапети и стари, но удобни мебели. Овалната махагонова маса, излъскана до блясък, беше покрита със снежнобяла покривка, чиито краища завършваха с фина бродерия. Над масата, на специална дървена поставка в стената, беше поставен традиционен еврейски свещник от бронз, също старателно из лъскан.
Когато Една събра чиниите, Сам кимна едва забележимо на Никълъс и двамата се изправиха. Една го разцелува по бузите, после хвана ръката на Никълъс и каза:
— Зная, че ще се оправиш, независимо от проблемите, които имаш! — В гласа й преливаше увереност: — Права съм, нали, Сам?
— Ти винаги си права — отвърна Сам и побутна Никълъс към всекидневната.
Тук преобладаваше бледозеленото и светлокафявото. Една не обичаше ярките цветове, може би защото сред такива цветове беше преминало детството й на 189-а улица. Ефектът беше изключително успокояващ, човек имаше чувството, че се намира в хладна горичка, далеч от задушливата жега на летния ден.
Седнаха върху дивана, покрит с бежово кадифе, Сам качи краката си на столче-възглавница в същия цвят. Над камината от бял мрамор тихо потракваше античен стенен часовник. В бледорозова керамична ваза имаше снопче евкалиптови клонки, които, макар и отдавна изсъхнали, продължаваха да излъчват характерната си миризма. На стената отсреща висеше картина на Турило, а над камината — миниатюра на Дали. Никълъс знаеше, че в спалнята, боядисана в нежно синьо, имаше още две скъпи картини — на Пикасо и Калдер, които Една, разбира се, ненавиждаше. Макар и ценни оригинали, те бяха окачени из къщата с безгрижие, от което на човек му става приятно.
— Миналото ми се върна — тихо каза Никълъс. — Върна се като огромна приливна вълна…
Голдман отвори дървената кутия върху масичката, извади си една пура и я запали.
— Настоящето ми се изплъзва, вече не зная къде се намирам…
Сам издуха струята дим от устата си, като внимаваше да не я насочва към Никълъс, после бавно каза:
— Шекспир го е казал съвсем точно чрез своята Офелия: „Ние знаем какви сме в момента, но не знаем какви ще сме в бъдеще…“
— Сам, не съм дошъл да слушам цитати! — избухна Никълъс.
— Нито пък аз възнамерявам да ти ги пробутвам — отвърна домакинът и остави пурата си в кристалния пепелник. — Виж какво, глупаво е да очакваш всичко около теб да бъде ясно и разбираемо. Човекът е толкова сложно животно, че ние трябва да сме доволни, когато успеем да поразровим нещата около себе си. Понякога успяваме, понякога — не…
Той сви рамене с чувство на безпомощно примирение.
— Всичко това ми е ясно. Но ти имаш огромни познания по история, докато аз, само наполовина евреин, нямам необходимата подготовка, не…
— Това няма нищо общо с подготовката — прекъсна го Голдман със сериозен глас. — Човек се научава да бъде евреин така, както се научава да бъде човек — като живее живота, дарен му от бога, а не като изучава религията…
— Всичко се ражда от това, което чувстваш вътре в душата си, стига да не го отричаш… Съмнения, страхове, несигурност от настоящето и бъдещето… Духът ти трябва да е свободен и да се насочи натам, накъдето го води съдбата.