Выбрать главу

— Три часа?!

— Мислех дали ти не можеш да провериш.

Нехайният тон на Харди не успя да скрие каквото и да било от Глицки. Схвана какво разбира приятелят му под проверка — катастрофи, приети в болниците или най-лошото — някоя неотдавна починала неидентифицирана жена.

— Три часа — повтори Глицки.

Харди погледна часовника си и неохотно произнесе:

— Навярно малко повече.

Глицки загря.

— Веднага се захващам — отговори той.

Харди затвори и чу как Винсънт изпищя в кухнята.

Кокранови — Големия Ед и Ерин — бяха родители на първия съпруг на Франи, Ед, който бе и роден баща на Ребека. Синът им бе починал отдавна, но Ед и Ерин все така безумно трепереха над внучката си и брат й Винсънт. Обичаха Франи и съпруга й. Харди и жена му, чиито родители бяха умрели, ги смятаха за част от семейството си.

След като получиха вестта за изчезването на Франи, те пристигнаха в дома им. Под ръководството на Ерин децата си пишеха домашните на кухненската маса — така тя се опитваше да отвлича вниманието им. Харди и Ед разменяха по някоя дума, поглеждайки към телефона, и чакаха.

Харди се озова до апарата, още преди първият звън да е секнал. Обаждаше се Ейб Глицки, този път със служебния си тон:

— Върна ли се вече?

Харди му отвърна, че не е, и издържа кратката пауза.

— Е, хубаво. Добрата новина е, че никъде няма умрели. Проверих в Аламеда, Марин, Санта Клара. — Имаше предвид околностите на Сан Франциско — Скучен ден в прерията. Няколко незначителни чуквания с коли. Не са постъпвали доклади за сериозни произшествия. А в града изобщо няма нищо.

Харди изпусна дълбока въздишка.

— А сега какво?

— Не зная. Чакаме. Тя ще… — Млъкна. Глицки, изгубил собствената си съпруга, починала от рак преди няколко години, не бе от хората, които подклаждат празни надежди. — Субаруто ли кара?

— Така мисля. Ако е с кола.

— Дай ми номера да го пусна на диспечерите да разширят обсега на издирването.

— Добре. — Харди ненавиждаше този израз „обсег на издирването“. Случаят се превръщаше в официален. В действителен. Ставаше трудно да го отрича, дори и пред себе си.

Къде е жена му?

3

Същата сутрин Скот Рандъл домакинстваше на неофициална беседа с неколцина начинаещи прависти в миниатюрния си кабинет на третия етаж на Съдебната палата. Дори и най-пламенните му почитатели сред въпросните служители биха признали, че Скот е едва ли не идеалното олицетворение на елегантно облечената, присъща на потомците на „Хората Х“* нахакана надменност. Но никой от тях не смяташе това за отрицателно качество. Всъщност тази черта бе позволила на едва трийсет и три годишния Скот да се издигне до обвинител по убийствата в състава на Областната прокуратура — пост, до който всички те се домогваха.

[* Герои от известни комикси. — Б.пр.]

Тази сутрин Скот си бе набелязал тема и се бе развихрил.

— Я чуйте — заговори той на новаците, — пред вас стои човек, постигнал присъди за първите си три дела за убийства, а няма нужда да ви казвам колко трудно е това в нашето милозливо градче. — Скот Рандъл не се отличаваше с лъжлива скромност. — Но знаете ли какво допринесоха тези три присъди за кариерата ми? И какво ще сторят подобни дела за вашата? — Въпросът бе реторичен и той продължи стремглаво: — Нула, кръгло нищо, nada*. И знаете ли защо? Защото никой не го е грижа за хората, замесени в тях. Вижте — вдигна пръст. — Първо, банда рокери се скарва заради едно от мацетата си; второ — още един пръст, — пласьор на наркотици, убит от наркоман, когото се опитал да измами; трето, скитник наръгал друг скитник, който му задигнал количката за стоки. Читателите не си падат по подобни истории, повярвайте ми.

[* Нищо (исп.). — Б.пр.]

Един от младежите се обади:

— И какво правите тогава?

— Ще ви отговоря с един пример. Сигурно всички сте подочули нещо за убийството на Брий Бомонт. — Той се пресегна за една кафява папка най-отгоре на бюрото си, извади от нея няколко големи гланцирани фотографии и ги вдигна. — Вляво — веществено доказателство номер едно — Скот строго се придържаше към професионалния език, дори в частни разговори — е снимка на покойната. Брий Бомонт, красавица, участник в доходния нефтен бизнес. Освен това омъжена, с две деца и… — той замълча, за да подсили ефекта, — според слуховете има връзка с Деймън Кери.

Бяха крили този коз от медиите и Скот се наслади на реакцията.

— Вероятният ни бъдещ губернатор, точно така.

Скот вдигна снимката в дясната си ръка.

— Веществено доказателство номер две е тялото на Брий Бомонт, намерено във вътрешната градина под нейния надстроен на покрива апартамент, където се е озовало след продължително падане. Както сте прочели във вестниците, в косите над челото на Брий са открити парчета от стъклена чаша. Не намериха стъкло нито наоколо, нито в жилището й. Така че някой я е цапардосал по главата и я е хвърлил отгоре. Била е бременна от месец и половина.

Скот вдигна едната си вежда. Беше привлякъл вниманието им.

— Ето това е случай за добра атестация, трамплин за успешна кариера. Не бива да изпускате такива дела, а почнат ли да ви се изплъзват, трябва да проявите инициативност.

Предишният младеж се обади повторно:

— Как така да се изплъзват?

— Оттогава минаха три седмици, а нашите приятели в полицейското управление още нямат заподозрян. Мине ли толкова време, шансовете сочат, че никога няма и да имат. Ето как.

Една от правистките се намеси:

— Но те сигурно търсят? Не е ли просто въпрос на време?

Скот се съгласи, че понякога е така.

— Но по този случай първият инспектор Карл Грифин работеше сам и загина от куршум — очевидно без всякаква връзка с това разследване — само няколко дни след убийството на Брий. Новите момчета Батавия и Коулман не са открили нищо, но това като че ли не ги притеснява. А докато те не ни представят заподозрян, ние стоим без работа.

Скот ги остави за известно време да смелят фактите.

— И тъй, ако сте на мое място и искате този случай, имам предвид наистина да го искате, какво ще направите?

Правистите бяха дошли при него, точно за да поглъщат жадно подобни сведения.

— Ще ви кажа какво направих аз. Отидох при госпожа Прат — областния прокурор на Сан Франциско Шарън Прат — и й казах, обещах й, че ако ми отпусне мой собствен следовател, ще представя случая пред разширения състав от съдебни заседатели за предявяване на обвинение.

Младата жена се обади отново:

— Как?

Скот ги озари с усмивка.

— Радвам се, че ми зададохте този въпрос, Кимбърли. А ето и отговора: разширеният състав от съдебни заседатели е ваш приятел. Знаете как работят съдебните заседатели в него — в залата не се допускат адвокати на защитата, нито съдия. Представяте случая на двайсет обикновени граждани и показвате изключителна загриженост за спазване на законността. Ако имате поне малко мозък, си получавате обвинението.

— Но ако полицията няма заподозрян, кого викате като свидетел? — запита Кимбърли.

— Всеки, за когото се сетя, включително Кери, ръководителят на кампанията му Ал Валънс, Джим Пиърс — вицепрезидента на „Калоко Ойл“ — някогашния наставник на Брий. Освен това проучвам личните й връзки… и помнете, че каквито и да са мотивите, убийството обикновено е лична работа. И тъй, призовавам съпруга на Брий, приятелите на Рон и приятелите на приятелите му, преподавателите й, колегите, хората от лабораторията й. Обзалагам се, че все някъде ще налучкам пробив.

— Значи това е търсене на доказателства — отбеляза първият младеж. — Но на нас винаги са ни повтаряли, че не бива да…

Скот го прекъсна безцеремонно:

— Забравете простотиите, на които са ви учили в правния факултет. Пред вас е Истинският живот в цялото си превъзходство. Има правници, които печелят пред разширения състав — те правят кариера. Всички останали свършват сред купчини хартия и едва свързват двата края. Изборът е ваш. И тъй, аз ще се заема с убийството на Брий Бомонт и името ми ще загърми. Разширеният състав от съдебни заседатели ще ми стане ракета-носител. Ще го яхна и няма да ловя затворници. — Очите на Скот заблестяха. — Другата седмица по същото време, помнете ми думата, това дело ще излезе начело. И то е мое.