— Имам баба — несигурно изтърси тя. — Имам една баба.
Корин кимна, което трябваше да означава: „Ясно, разбрахме се“.
— Върви да спиш — посъветва тя своята гостенка. — Избери си стая. Утре можеш да й се обадиш.
На следващата сутрин Маги стоеше в центъра на обляната в слънце кухня с мобилния си телефон в ръка и набираше номера, който баба й беше записала на картичката под подписа си преди двадесет години. Телефонът звънеше и звънеше. Маги стискаше палците и на двете си ръце. Моля те, моля те, повтаряше тя, без да е много наясно какво точно се моли да се случи, освен някой отсреща да вдигне.
И наистина някой вдигна.
Роуз Фелър се събуди в пет сутринта в нечие чуждо легло и с разбито сърце. Маги, помисли си тя. Сънувала беше Маги.
— Маги — рече тя на глас, но още докато го изричаше, докато се опитваше да се измъкне от обятията на съня, тя не беше сигурна дали наистина е сънувала Маги. Видя насън жена, която тичаше през гора. Само толкова. Очите на жената бяха разширени от ужас, устата — разтегната във вик, а клоните на дърветата се протягаха към нея, сякаш искаха да я уловят.
— Маги — повтори тя отново на глас. Петуния я гледаше от края на леглото, очевидно и тя се чудеше нещо извънредно ли се е случило, или се готвеха да й дадат нещо за хапване. Много скоро отново затвори очи и заспа. Роуз спусна крака от леглото. В същия миг усети ръката на Саймън на бедрото си.
— Спокойно, спокойно — промълви той и я привлече към себе си. Обви я с тялото си и целуна тила й. — Какво има? — Тя усети как къдриците му докосват врата й, докато той триеше носа си в кожата й. — Лош сън ли сънува?
— Сънувах майка си — отвърна Роуз тихо. Гласът й бе по-нисък и по-дълбок от обикновено, сякаш идваше изпод водата. Но наистина ли жената беше майка й? И дали не беше Маги? Какво ли беше изплашило нещастницата, та бягаше така отчаяно между дърветата, препъваше се в корени, падаше на колене, после отново се изправяше и продължаваше да тича? От кого бягаше? И накъде? — Не знам дали е ставало дума, но майка ми почина, когато бях доста малка.
— Ей сега се връщам — прошепна Саймън и стана от леглото.
Тя го чу да ходи напред-назад в кухнята и го видя да се връща в онази смешна негова пижама на райета и с чаша вода. Тя изпи прохладната течност с благодарност, докато той загаси лампата и се върне в леглото при нея. Сетне отново залепи тяло до нейното, едната му ръка обгърна челото й, а другата се плъзна под брадичката й, сякаш тя беше нещо крехко и рядко.
— Съжалявам, че така рано си останала без майка — обади се той по едно време. — Искаш ли да ми разкажеш?
Тя поклати глава отрицателно.
— Всичко можеш да ми кажеш — обади се след малко Саймън. — Ще се грижа за теб. Обещавам.
Роуз не му разказа нищо тази нощ. Само се отпусна в прегръдката му и заспа.
Ела седеше пред кухненската маса. Бележникът, в който записваше ангажиментите си, лежеше разтворен пред нея. Подготвяше схема на безплатните прегледи за следващата седмица, която да бъде поместена в „Голдън Ейкърс Газет“, когато телефонът иззвъня.
— Ало? — вдигна тя слушалката. Никакъв отговор. Само нечие тежко дишане.
— Ало — повтори тя. — Госпожо Лефковиц, вие ли сте? Да не ви е зле?
Най-неочаквано до слуха й достигна глас на млада жена.
— С Ела Хирш ли говоря?
Продажби по телефона, реши Ела.
— Да, аз съм.
Поредно мълчание.
— Имали ли сте дъщеря на име Каролайн?
Ела пое дълбоко дъх.
— Да — отвърна тя без колебание. — Имах дъщеря.
— Вие не ме познавате. Казвам се Маги Фелър.
— Маги — възкликна Ела. Обзе я позната смесица от вълнение, надежда и облекчение, възторг й страх. — Маги! Обаждах се на сестра ти. Дали са й предали съобщението ми? Каза ли ти, че съм ви търсила?
— Не — отвърна кратко Маги. — Вижте — подхвана отново Маги. — Не ме познавате и нямате никакво основание да ми помагате, но в момента имам проблеми. Много сериозни проблеми…
— Ще ти помогна, с каквото мога — отвърна, без да се замисля Ела. Стисна очи и се помоли от все сърце Маги да й каже какво да направи за нея.
Трета част
Нося сърцето ти в мен
42
Роуз никога не беше усещала липсата на фигурата на майка в живота си, както докато беше сгодена за Саймън Стайн. Излязоха на среща за първи път през април. През май вече се виждаха по четири-пет пъти в седмицата. През юли Саймън се премести в нейното жилище, а някъде през септември я заведе отново в „Джърк Хът“, където неочаквано се наведе да вдигне паднала салфетка и измъкна изпод масата кутийка, обвита в черно кадифе.