— Много съжалявам — обади се продавачката, чиито чувства Роуз очевидно беше засегнала.
— Защо не ни покажете някой по-изчистен модел? — обади се Ейми.
Продавачката сви устни и изчезна в склада на магазина. Роуз се отпусна на първия попаднал й стол. Движението бе придружено от свистящото шумолене на дантелата.
— Отдавна трябваше да избягаме — въздъхна тя.
— Винаги съм те обичала, но не по този начин — сподели с нея Ейми. — Няма да допусна да избягаш. Искаш да ме лишиш от възможността да облека тоалета с обръча, нали? — В деня, след като приятелката й съобщи, че ще се омъжва, Ейми, доста преди да стане известено постановлението на Сидел за морскосинята гама на сватбата, направи една обиколка на магазините за дрехи втора употреба във Филаделфия и успя да си намери тюлена рокля в ръждивочервен цвят. Свръхголеми обсипани със стъкълца токи украсяваха раменете, тюловете се държаха на огромен обръч, широк като автобус. С роклята вървеше и сватбен подарък: висока цяла педя кремава на цвят свещ, покрита с изкуствени пластмасови перли и златна панделка с надпис: „Днес женя своята най-добра приятелка“.
— Нали не мислиш да се появиш с това? — бе попитала Роуз, когато видя придобивките на приятелката си.
Ейми бе свила само рамене и бе пояснила, че за нея да бъде шаферка на тази сватба е въпрос на чест и е избрала роклята, за да може да се спечели с нея след това Състезанието за най-лошо облечена шаферка на годишния бал на булчински облекла във Филаделфия.
— Освен това съм страхотна с този обръч. Сега обаче тя прегърна Роуз.
— Не се тревожи. Ще намерим подходяща рокля. Едва сега започваме. Ако беше лесна задача, мислиш ли че щяха да съществуват милиони списания в помощ на хората, които търсят сватбен тоалет?
Роуз въздъхна и се изправи. С крайчеца на окото си забеляза, че консултант продавачката се е появила с нов модел.
— Надявам се тази рокля да ви хареса — каза жената.
— Не — изгледа я Ейми и отсече: — Няма да ни хареса!
— Ако обичате, последвайте ме — предложи жената и Роуз, която вече беше повдигнала полата на пробваната рокля, се повлече след нея.
43
Ела Хирш стоически изтърпя мълчанието на внучка си през почти цялото лято, но най-сетне реши, че не може да търпи повече.
Маги се беше появила през май в деня след онзи необичаен разговор, по време на който младата жена ту започваше, ту спираше, Ела се опитваше да разбере какво ли означават репликите на отдавна загубената й внучка, дали е наистина Маги или е Роуз, и какво трябва да означава това, че е в Принстън, но всъщност не точно в Принстън. Маги й бе съобщила, че баща й и Роуз са добре, но по някаква причина не иска да им се обади. Не е пострадала, не е болна, но трябва да отиде някъде. Нямала работа в момента, но можела да работи, и то здраво и е сигурна, че ще си намери работа. Ела не трябвало да се тревожи за нейната издръжка. Имаше хиляди неща, които Ела искаше да я попита, но се придържаше единствено към основното: кой, какво, къде и как технически Маги трябваше да стигне от паркинг пред супермаркет в Ню Джърси до Флорида.
— Ще можеш ли да се добереш до Нюарк? — попита Ела, след като с известно усилие си спомни името на най-голямото летище в щата. — Обади ми се, когато стигнеш там. Ще се свържа с въздушната компания, за да разбера кой е най-подходящият директен полет, и ще поръчам билет, който ще те чака при тях.
Осем часа по-късно Ела и Луис се носеха с колата на Луис към летище „Форт «Лодърдейл»“, където смачкана и изтерзана, стиснала в ръка раница, я чакаше Каролайн.
Ела зяпна от изумление и стисна очи, след миг ги отвори и видя, че греши. Момичето не беше нейната Каролайн. Разбра го веднага, но… Приликата беше удивителна наистина. Очите, начинът, по който косата падаше над челото, ръцете, ключиците дори, всичко това беше на Каролайн. Но решителният поглед, свадливо вирнатата брадичка, начинът, по който очите й търсеха посрещач и проблеснаха, когато ги разпозна в тълпата, бе доказателство, че младата жена пред тях щеше да има различна съдба от дъщеря й. Тя нямаше да се изплаши и да се отклони по разкалян от дъжда път щеше да успее да удържи волана.
В първия момент настъпи известно неудобство — щяха ли да се прегърнат? Маги бързо реши въпроса, като прегърна раницата си, докато Бла смутено започна да заеква, представяйки се. Докато напускаха временния паркинг, Маги не говори много. Отказа предложението да седне на мястото до шофьора и седеше изпънала гръб на задната седалка. Ела се постара да не я засипе с въпроси. Въпреки това трябваше да получи поне някаква информация, ако щеш дори за свое спокойствие и безопасност.