Измъкването на Маги от стаята й коства на Ела значителна сума. Първо бяха списанията — близо петдесет долара, лъскави, дебели, натъпкани с тестери на различни марки парфюми и картички, предлагащи различни схеми на абонамент.
— Откъде знаеш за всичко това? — попита Ела, докато следеше изумена как приятелката й поставя върху последния брой на „Венити Феър“ и брой на „Мувилайн“.
— Какво има толкова за знаене? — махна с ръка госпожа Лефковиц.
Следващата им спирка беше гигантски магазин за електроника.
— Плосък екран, плосък екран — повтаряше госпожи Лефковиц, докато щъкаше напред-назад с моторизираната си количка, която използваше за пазаруване. Два часа и няколко хиляди долара отлетяха като миг. Колата на Луис беше натъпкана с телевизор с плосък екран, дивиди плейър, дузина нови филми, включително и комплект от първата част на „Сексът и градът“, за който госпожа Лефковиц даде гаранция, че се гледа от всички млади жени.
— Четох за този сериал в „Таим“ — важно ги осведоми тя, докато се повдигаше, за да се намести на седалката до шофьора. — Завий насам — нареди тя след известно време. — Отиваме в магазин за алкохол. Ще си направи парти — ухили се тя. Когато влязоха вътре, тя се насочи енергично към червендалест продавач с полиестерна престилка.
— Знаете ли как се приготвя коктейл „Космополитен“?
— Контрьо… — започна човекът.
— Чухте ли? — обърна се тя към спътниците си.
Не след дълго, натоварени с бутилки контрьо, водка, соленки със сирене и царевичен чипс, миниатюрни хотдог, замразени яйчени ролца и две шишенца лак за нокти (един червен и един розов), както и с кутиите с електроника, тримата се натовариха в асансьора към жилището на Ела.
— Наистина ли мислиш, че това ще свърши работа? — попита Ела Луис, който прибираше храните във фризера.
Госпожа Лефковиц бе издърпала един от столовете пред кухненската маса и вече се наместваше в него.
— Няма гаранции, разбира се. — Тя измъкна от чантата си ярка розова картичка, в единия край, на която се виждаше сребрист надпис: „Покана“.
— Откъде го взе това? — попита Ела, която надничаше през рамото на приятелката си.
— Направих го на компютъра си. — Тя завъртя картончето, за да може Ела да прочете и останалото, от което ставаше ясно, че госпожица Маги Фелър е поканена на парти в дома на Ела в петък вечер, на което ще се прожектират серии от „Сексът и градът“. — Мога да отпечатам каквото си поискам — календари, покани, разрешения за паркиране…
— Моля? — поинтересува се Луис, който вече беше прибрал и пакетите със снакс.
— Нищо, нищо. — Неочаквано интересът на госпожа Лефковиц се насочи към съдържанието на чантата й.
— Един от моите репортери е научил за фалшиви разрешения за паркиране и смята да прави журналистическо разследване.
— Нали няма да ме издадеш? — вирна брадичка госпожа Лефковиц.
— Няма, стига планът ни да успее.
Госпожа Лефковиц кимна и подаде на Ела картичката.
— Пъхни я под вратата на стаята й, докато е навън.
— Но… Щом е парти, кой ще дойде?
— Как кой? — ококори широко очи госпожа Лефковиц. — Приятелите ти.
Ела погледна безпомощно към Луис.
— Не може да нямаш приятели тук — присви очи госпожа Лефковиц.
— Имам… Имам колеги.
— Колеги значи. — Госпожа Лефковиц завъртя театрално очи. — Добре де, няма значение. Ще бъдем само тримата значи. Хайде, до петък! — и тя повлече крака към външната врата.
— Чувствам се като вещицата от „Хензел и Гретел“ — отбеляза Ела, докато пъхваше тавичката с малки яйчени ролца във фурната. Беше петък вечерта, минаваше девет, което означаваше, че Маги всеки момент щеше да се появи, ако изобщо се прибереше у дома.
„Получи ли поканата?“ — бе извикала тя към затварящата се врата рано същата сутрин. Внучката й бе отговорила с доста неопределено изсумтяване и вратата хлопна зад гърба й.
— Защо? — попита Луис.
Ела посочи купчината с примамките — наредените списания, съдовете с чипс и сосове, платата с обелени яйца и пилешки крилца и още половин дузина неща за почерпване, които тя чудесно знаеше, че ще предизвикват зверско сърцебиене, ако дръзне да ги опита само. Госпожа Лефковиц я дръпна за ръкава.
— Още нещо — доверително съобщи тя. — Има още едно тайно оръжие.
— Какво? — попита Ела и хвърли поглед към часовника. — Дъщеря ти.
— Моля? — не повярва на ушите си Ела.
— Каролайн, нали така се казваше дъщеря ти? — продължаваше госпожа Лефковиц. — Всичко това — посочи тя с театрален жест дневната на Ела, където Луис човъркаше кабелите, настройваше дивиди плейъра и похапваше соленки със спанак — вероятно ще свърши работа. Но ако не се получи, кое е онова, което Маги най-много би искала да има?