Проблемът бе в това, че прекалено лесно получаваше всичко, което си поискаше от Ела. Предизвикателството не беше достатъчно сериозно, особено като се сравни с трудностите, пред които е била изправена Роуз. Беше някак незадоволително. Все едно да се засилиш да забиеш юмрук в тухлена стена, а да се окаже, че вместо от тухли, тя е издигната от тесто. Бабата беше толкова трогателна, че Маги, която иначе не се разстройваше от такива неща, се чувстваше някак гнусно от плановете си да я раздели от парите й. Задоволяваше се с трохи от компанията или вниманието на внучка си, поглъщаше всяка нейна дума, сякаш беше странник през пустиня, на който са му предложили купа със сладолед. Ето сега и този нов телевизор, дивиди плейъра, апетитните примамки, да не говорим за непрестанните покани на Ела да се хранят заедно, да отидат на кино, за еднодневна екскурзия до Маями или до плажа. Ела се стараеше толкова много, че на Маги стомахът й се свиваше. Единственото, което искаше от внучка си, бе да се обади на баща си, за да му съобщи, че е добре. До този момент не беше чула нито дума за пари за наем, за газ или за застраховка на колата, за покупки или за каквото и да било. Защо й беше тогава да бърза?
Наблюдавай и чакай, си повтаряше тя, докато наместваше възглавницата под главата си. Може би щеше да убеди Ела да я заведе в Дисней Уърлд. Да се повози на известните чаени чаши. Да изпрати вкъщи картичка: „Бих искала да си тук с мен“.
44
— Кажи ми, защо го правим отново? — прошепна Роуз.
— Защото е прието, когато двама души се женят, родителите им да се запознаят — отвърна с шепот Саймън. — Всичко ще бъде наред — рече той. — Моите родители те обичат и съм сигурен, че ще харесат баща ти, а колкото до Сидел… какво по-лошо може да се случи?
Елизабет, майката на Саймън, бърчеше вежди над някаква готварска книга в кухнята. Беше ниска и закръглена жена със сребристоруса коса и същия цвят на кожата като сина си. Облечена с дълга пола на цветя, бяла блуза с къдрички и жълта домакинска престилка, върху чиито широки джобове бяха избродирани рози, тя приличаше на еврейката Тами Фей Бакър, но без дългите мигли. В нейния случай обаче външният вид беше измамен. Със същите поли на цветя и кашмирени жилетки, които носеше у дома, тя преподаваше философия във „Врин Мор“; Беше сладка, забавна и открита, но очевидно не от нея Саймън бе наследил таланта си на кулинар и ценител на храната.
— Арпаджик — тихо рече тя. — Мисля, че това го нямам. Всъщност — усмихна се на сина си, щом той влезе, и го целуна по бузата — не съм сигурна дали изобщо знам какво представлява.
— Нещо средно между лук и чесън — обясни Саймън. — Защо? Да не би да се е появил в кръстословиците ти?
— Саймън, аз готвя — твърдо рече тя. — Нали знаеш, че мога? — добави с лека обида. — Чудесен кулинар съм, когато се захвана. Но просто не го правя често.
— И тази вечер си решила да опиташ?
— Най-малкото, което мога да направя, за да посрещна госпожицата — рече тя и погледна Роуз засмяно, а тя от своя страна й върна усмивката и се облегна на един от плотовете. Междувременно Саймън душеше въздуха подозрително.
— Какво готвиш?
Тя премести готварската книга, за да може той да прочете заглавието.
— Печено пиле с ориз и пълнеж от кайсии — изуми се Саймън. — Нали не забрави да измиеш пилето?
— Купих го от магазина за екологично чисти продукти — обясни тя. — Сигурна съм, че е наред.
— Да, но извади ли вътрешностите? Шията, черния дроб и всичко останало? Дреболиите, които пъхат в коремната кухина. Обвити са в найлон.
Сега и Роуз душеше. Тя усети, че в кухнята мирише на изгоряла пластмаса. Госпожа Стайн изглеждаше разтревожена.
— Когато слагах плънката, кухината ми се стори много малка — обясни тя и се наведе да отвори фурната.
— Няма защо да се тревожиш — рече Саймън и сръчно извади тавата с димящото и сурово на вид пиле.
— Кърпата гори — отбеляза бащата на Саймън, който в този момент влезе в кухнята.
— Какво? — попита синът, чието внимание беше насочено към пилето. Господин Стайн беше висок и слаб, със същата къдрава коса като на Саймън. Той спокойно погълна хапката сирене с кракери и посочи към хавлиената кърпа върху фурната, която наистина беше обвита в пламъци.