— О — рече Луис, — изглежда, си е намерила нови приятели.
Ела усети как сърцето й болезнено се сви, докато Маги продължаваше да забавлява новите си познати. Ела не я беше виждала толкова спокойна и непринудена. Междувременно класът по аеробика „Водните гаджета“ се плацикаха енергично на фона на песента „Скитницата Сю“. Всеки ден през последната седмица, всеки ден, откакто Ела се беше опитала да разкаже на Маги за майка й, внучка й прекарваше деня по този начин. Маги се връщаше от работа у дома, втурваше се в спалнята отзад, сменяше униформата си, обличаше банския костюм и шортите и идваше тук.
— Отивам да плувам — съобщаваше тя.
Никога не канеше Ела. Но тя виждаше накъде отиват нещата. Маги щеше да се изнесе, щеше да се премести в свой апартамент или при някой от новите си приятели, някоя приятна стара жена, която щеше да й предложи всички обла ги, които една баба може да даде, без неприятните усложнения или болезнените разкази. А, помисли си, не беше честно! Беше чакала толкова дълго, беше се надявала толкова много, а ето, Маги й се изплъзваше просто така!
— Какво да правя? — прошепна тя.
Госпожа Лефковиц обърна моторизираната си; количка и пое с пълна скорост към входа на басейна.
— Почакай! — извика Ела. — Къде отиваш?
Госпожа Лефковиц не се обърна, не спря, нито отговори. Ела безпомощно погледна Луис.
— Аз ще тръгвам… — започна той.
— По-добре… — каза тя.
Ела усещаше пулса си в гърлото, докато бързаше след госпожа Лефковиц, която мина през вратата в оградата и се насочи право към Маги. Изглежда, нямаше намерение да намали скоростта.
— Здравейте! — извика един от старците, когато госпожа Лефковиц изсвистя покрай него и се блъсна в масата, където той бе разположил тесте карти. Тя не му обърна внимание и насочи количката към шезлонга на Маги. Младата жена свали леко очилата си и се вторачи. Като дишаха тежко, Ела и Луис бързаха след госпожа Лефковиц и за части от секундата Ела си представи десетките сапунени уестърни с онази типична сцена, когато добрите герои заставаха лице в лице с врага на някаква услужливо пуста улица или в средата на празно ограждение за животни. Единственото нещо, което липсваше на сцената, бяха глухарчетата, които се разпиляват покрай количката на госпожа Лефковиц. Дори „Водните гаджета“ бяха спрели да пляскат във водата и стояха тихо в плитката част на басейна, за да наблюдават какво ще се случи, а водата се стичаше по загорелите им, сбръчкани ръце.
Маги се вторачи в госпожа Лефковиц, а новите й приятели впериха поглед в Ела и Луис. Ела огледа пропукания бетон под нозете си и й се прииска да има каубойска шапка, а още по-отчайващо бе желанието й за сценарий. Тя добрият или лошият герой беше в случая? Или героят, дошъл да спаси отчаяната дама, или може би злодеят, който ще я блъсне под колелата на влака?
Реши, че е героят, точно когато госпожа Лефковиц приближи количката с още метър и половина и побутна ръба на шезлонга на Маги. Ела си представи кученце, което бута с нос затворена врата.
— Маги, скъпа — каза госпожа Лефковиц, — има нещо, което би могла да направиш за мен.
Маги вдигна вежди, докато единият от старците погледна госпожа Лефковиц с яростен поглед.
— Тя е уморена — войнствено рече той и стисна бастуна си с две ръце. — Денят й беше дълъг. И тъкмо се канеше да ни разкаже как за малко не е получила работа в Ем Ти Ви.
Госпожа Лефковиц не помръдна.
— Продължавай, разказвай.
Маги премести поглед над главата на госпожа Лефковиц и се обърна към Ела.
— Какво искаш?
Думите се надигнаха в устата на Ела неочаквано и заплашиха да се излеят. Искам да ме обичаш. Искам да ме харесваш. Искам да спреш да бягаш.
— Аз… — успя да каже тя.
— Заета е — каза ниският, закръглен и тантурест мъж и пристъпи пред шезлонга на Маги покровителствено.
— Да не сте бабата на Маги? — попита жената с розовата плувна шапка. — О, сигурно сте много горда с нея! Тя е толкова красиво момиче и толкова професионална.
Маги прехапа устна. Старият мъж с бастуна издаде неприятен звук, когато Луис мълчаливо придърпа два стола към обкръжението на Маги и направи знак на Ела да седне.