— Ем Ти Ви? — попита госпожа Лефковиц и кимна с разбиране, сякаш тя беше създала програмата. — Да не се каните да участвате в някое тяхно състезание?
— Таланти в ефир — измърмори Маги.
— Като Карсън Дейли — рече госпожа Лефковиц, скръсти ръце на закръглената си талия и обърна четвъртитите си слънчеви очила към слънцето. — Толкова е красив.
Двете групи застанаха неловко в полукръг около шезлонга на Маги. Ела, Луис и госпожа Лефковиц бяха от едната страна, а новите приятели на Маги — от другата. Маги местеше поглед ту към едната група, ту към другата. После едва доловимо вдигна рамене, посегна към раницата си и извади бележник. Ела усети съвсем леко облекчение. Не беше кой знае какъв напредък, но поне Маги не си тръгна безцеремонно, нито ги помоли те да си тръгнат.
— Вие сте Джак, нали? — Луис попита мъжа с бастуна. Джак изсумтя нещо в потвърждение. Луис протегна ръка за поздрав. Приказливата жена започна да разпитва госпожа Лефковиц за моторизираната количка. Другите двама възобновиха играта на карти. Ела затвори очи, затаила дъх с надежда.
На шезлонга Маги също бе затворила очи. Мислеше си какво да прави, как да оправи нещата дори когато част от нея протестираше, че това не беше нейна работа. Освен това никой във Флорида не знаеше кое е нейна работа и кое не е. Никой тук не знаеше каква каша беше животът й. Никой тук не познаваше Роуз и не знаеше, че именно тя се грижеше за всичко. Те не знаеха и това, че Маги беше тази, която винаги трябваше да бъде спасявана, на която винаги трябваше да се помогне. Тя имаше работа, свой дом, хора, които я обичаха. Сега настана моментът да поправи грешките си, като започне с човека, когото най-много беше наранила — Роуз.
Маги присви очи и ги затвори — усещаше страх. Част от нея искаше да скочи на крака, да се втурне през вратата, да се метне зад волана на дългата кола на Луис и да отпътува нанякъде, където никой не я познава, никой не знае коя е и какво е направила или откъде идва. Но нали вече бе избягала в Принстън, а после тук. Не, повече не желаеше да бяга никъде.
В плитката част на басейна „Водните гаджета“ започнаха загрявка. На стола до нея баба й се изкашля.
— Обзалагам се, че ти липсват хора на твоята възраст — каза Ела. — Сигурно ти е трудно, че си единственият млад човек тук.
— Добре съм — отвърна Маги.
— Тя е добре — изръмжа Джак.
Маги отвори очи, а после и бележника си. „Скъпа Роуз“, написа тя. Ела погледна към страницата, а после бързо отмести поглед. Дора, жената с розовата плувна шапка, не страдаше от такива скрупули.
— Коя е Роуз? — попита тя.
— Сестра ми — рече Маги.
— Вие имате сестра? Каква е тя? — Джак остави картите, а Хърман сложи настрана книгата си „Майка Джоунс“. — Тя има сестра!
— Адвокат е във Филаделфия — обясни Ела, но млъкна и с поглед потърси помощ от Маги. Младата жена не й обърна внимание, затвори бележника, стана и мина покрай шпалира от възрастни граждани, насочвайки се към края на басейна, където потопи нозе във водата.
— Омъжена ли е? — попита Дора.
— Какво право? — попита Джак. — Случайно да се занимава със завещания?
— А ще дойде ли на гости? — попита Хърман. — На вас ли прилича? Има ли татуировки?
— Не е омъжена — отговори Маги. — Има си приятел… — Или поне имаше едно време, преди да разваля работата и там. — Маги нещастно наблюдаваше наситените с хлор дълбини на водата в дълбокия край.
— Разкажете ни повече! — подкани я Дора.
— Има ли някакви пиърсинги? — попита Хърман.
Маги се усмихна и поклати глава.
— Тя не прилича на мен. Е, може би малко. Очите и косите ни имат еднакъв цвят, но е по-голяма от мен. И няма татуировки. Много е консервативна. Винаги носи косата си на тила.
— Като теб! — каза Ела.
Маги понечи да протестира, после докосна опашката си и осъзна, че е истина. Тя скочи във водата, обърна се по гръб и заплува.
— Роуз може да е забавна — каза тя. Ела се втурна към края на басейна, за да чува. Останалите приятели на Маги я последваха, като се бутаха кой да заеме първа позиция покрай ръба на дълбоката част на басейна. — Но понякога е дребнава. Като момичета живеехме в една стая. Спяхме в еднакви легла, между които имаше разстояние. Тя лягаше там и четеше, а аз скачах над нея. — Маги се усмихна при спомена. — Тя лежеше, а аз скачах ли скачах от едното легло на другото и казвах: „Бързата кафява лисица скочи над мързеливото куче“.
— Значи ти беше бързата кафява лисица — каза Ела.
Маги я изгледа глуповато. Джак, Дора и Хърман побързаха да я последват.
— Не спирах, докато не ме перне.