— Първо тържеството за младоженката, после бабата — отбеляза Роуз. Във въпросния ден тя събра кураж, обръсна краката си и пое в посочения час към посочения ресторант, където една нейна приятелка и поне четирийсет на Сидел вече чакаха готови за тост в чест на бъдещата младоженка.
— Роуз — величествено произнесе Сидел и се изправи да я посрещне. По лицето на мащехата й не бе останала и следа от нейната уязвимост, умело прикрита под познатите пластове грим, надменност и изискана модност. „Ела да поздравиш приятелките ми“ — бе настояла тя при пристигането на доведената си дъщеря. Жените, пред които Роуз спираше бяха до една копие на мащеха й — с изкуствено опънати кожи и току-що направен лифтинг на клепачите. Сигурно посещаваха един и същи хирург и един и същи фризьор, си мислеше тя, докато се здрависваше с гостенките. — А ето я и Моята Марша — тържествено обяви Сидел, повеждайки Роуз към доведената й сестра с вкисната физиономия, провиснала коса и с гигантски златен кръст с диаманти на гърдите.
Марша вяло махна с ръка за поздрав и продължи прекъснатия разпит на сервитьора относно подсладителя на палачинките, докато четиригодишните й близнаци Джейсън и Алекзандър се бореха под масата.
— Как си? — попита Роуз, решила да бъде любезна.
— Благословена съм — отвърна Моята Марша.
Сидел само примигна. Роуз гаврътна своята мимоза, прие да долеят чашата й и с бързи стъпки се върна при Ейми.
— Моля те, спаси ме! — прошепна тя, докато сядаше.
— Бих поканила и други приятелки на Роуз — дочу тя мащехата й да споделя, — но не мисля, че тя изобщо има такива.
Ейми подаде следваща чаша на Роуз.
— Усмихни се! — прошепна тя.
Роуз разтегна устни. Сидел стисна до мършавите си гърди едно от извиващите се момченца и обяви тържествено на висок глас:
— Тези от нас, които познават Роуз, са искрено развълнувани от настъпването на този ден! — И за ужас на Роуз двама от келнерите добутаха количка с телевизор на нея.
— Какво значи това? — попита тя шепнешком Ейми, но тя само сви безпомощно рамене.
Сидел я удостои с искрящата си усмивка и насочи дистанционното към екрана. Скоро се появи Роуз в шести клас — нацупена, с мазна коса и лъскави шини върху зъбите. В стаята се разнесе едва сдържан смях. Роуз стисна очи.
— Признавам, че имахме известни съмнения — не спираше Сидел. — Наблюдавахме как минава от клас в клас в гимназията с коса, която падаше в очите й, а носът й все беше забит в книгите. — Натисна отново бутона на дистанционното и на екрана се появи вече поотрасналата Роуз по време на Първата си ваканция от колежа с впити в краката й джинси.
— Разбира се, Роуз имаше своите романтични връзки. — Поредно натискане на копчето и ето я Роуз по време на първата танцова забава в гимназията с твърде неподходяща права рокля от розова дантела и някакъв отдавна забравен хлапак, който я стиска през кръста. — По неясни за нас причини нещата с това момче не потръгнаха. Картината се смени и всички видяха Роуз, уловена на нечий Бар Мицва да тъпче еклер в устата си. После Роуз с хамбургер, от който по ръцете й се стича кетчуп. Роуз в профил с подплънки на раменете, каквито се носеха в края на 80-те години, които й придаваха вид на борец тежка категория. Роуз на празника на Вси Светии с костюм на Вулкан от „Стар Трек“, вдигнала длан за характерния му поздрав.
— Господи — процеди едва чуто Роуз, — моите снимки „отпреди“.
— Какво? — не успя да чуе Ейми.
Бъдещата младоженка усети как в гърдите й се надига неудържим кикот.
— Според мен Сидел нарочно е подбирала и трупала такива мои снимки, за да може, ако някога се подложа на диета и стана наистина много слаба, да може да ги показва, за да се види разликата.
— Не мога да повярвам, че това се случва наистина! — кипеше Ейми. Междувременно на екрана се редуваха Роуз с глуповато изражение, Роуз начумерена, Роуз с тлъста гнойна пъпка на върха на носа.
— Маме, какво й е на тази жена? — питаха високо Джейсън и Алекзандър, а майка им се опитваше да ги укроти.
— Моля те да ме пречукаш в този миг — молеше Роуз най-добрата си приятелка.
— По-добре да те цапна така, че да бъдеш в безсъзнание за няколко часа.
— А сега нека вдигнем чаши и да пием за чудесата, които прави с нас любовта — завърши Сидел своето представление.
Последва нов смях на смущение от страна на гостенките и вяли ръкопляскания. Роуз бе впила поглед в купчината подаръци с тайната надежда, че ножът, който Саймън беше включил в списъка с подаръците е някъде там и тя ще може да разпори корема си в дамската тоалетна.