— Трябва да отида там — реши тя. Измъкна малък куфар и нахвърля вътре нещата, които биха й свършили работа във Флорида — шорти, сандали, бански костюм, бейзболна шапка, томчето „Пътешествието на непорочната“, което беше взела назаем от майката на Саймън. Достатъчни бяха десет минути в интернет и вече имаше билет от двеста долара до летище Форт Лодърдейл. Едва тогава взе телефона и набра номера, който Маги бе записала на края на писмото си. Не знаеше дори, че го е запомнила така добре. Когато Маги вдигна отсреща, от ума й излетяха подготвените реплики и тя каза само:
— Маги? Аз съм.
52
— И така, по местата! — нареди Маги.
Госпожа Лефковиц стоеше послушно от лявата страна на изхода, от който трябваше да излязат пътниците, Луис беше в средата, а Ела беше от другата му страна. Маги се стрелкаше напред-назад в моторизираната количка на госпожа Лефковиц и ги оглеждаше критично.
— Плакатите! — нареди тя.
Тримата послушно вдигнаха дръжките, на които бяха закачени написани на ръка „Добре дошла“ — за госпожа Лефковиц, „във Флорида“ — за Луис, и „Роуз“ — за Ела. Маги държеше колаж от рози, изрязани от списанията за градинарство на госпожа Лефковиц.
— Току-що кацна самолетът на полет петстотин и дванадесет от Филаделфия — обявиха по високоговорителя на летището.
Маги натисна така рязко спирачката, че едва не излетя от седалката.
— Знаете ли — обади се тя, — по-добре да отидете да чакате на лентата за багажа.
— Какво каза?
— Не чух добре — оплака се и госпожа Лефковиц.
Маги завъртя смутено своя плакат и започна да обяснява бързо:
— С Роуз се посдърпахме, преди да замина, и може би няма да е зле да поговоря с нея първо. Насаме.
— Разбрах — съгласи се Ела и поведе Луис и госпожа Лефковиц към мястото, където пътниците щяха да получат багажа си.
Маги пое дълбоко дъх, опъна назад рамене и вдигна своя плакат. Един по един хората вече излизаха от ръкава.
Възрастна дама… Друга възрастна дама… Майка с едва проходило дете, което пристъпваше внимателно… Къде беше Роуз? Маги остави плаката на земята и обърса длани в шортите си. Когато отново вдигна глава, към нея се приближаваше Роуз. Стори й се по-висока отпреди, беше със слънчев загар, а пуснатата свободно коса бе защипала с две шноли отстрани на слепоочията. Носеше розова фланелка с дълги ръкави и къси панталонки със защитен цвят. Маги с изненада забеляза, че под кожата на краката й са се очертали мускули.
— Здрасти — поздрави сестра й. — Хубав плакат. — Надникна над главата на Маги. — И къде е загадъчната баба?
Тръпка на ревност жегна Маги. Не искаше ли Роуз да знае тя как е? Толкова ли не я интересуваше?
— Ела чака при лентата за багажа. Дай да взема раницата ти. Това ли е всичко, което носиш? Изглеждаш много добре. Да не би да си започнала гимнастика?
— Карам колело — отговори Роуз през рамо. Тя крачеше толкова бързо, че се наложи Маги да подтичва след нея.
— По-полека — извика тя.
— Искам да видя бабата — отбеляза Роуз, без да се обръща към сестра си.
— Тя няма да избяга. — Маги плъзна поглед надолу към краката на сестра си, за да провери с какви обувки е пристигнала, но нещо лъскаво привлече вниманието й. Платинена халка с доста голям диамант на нея. — Това да не е годежен пръстен?
— Да — отвърна Роуз, без да се обръща към сестра си. Сърцето на Маги спря от вълнение. Колко ли още неща се бяха случили, откакто беше заминала, а тя не знаеше нищо. — Да не би…?
— Не, друг мъж е — разбра Роуз недовършения въпрос. Бяха стигнали помещението с лентата за багажа.
Ела, Луис и госпожа Лефковиц следяха с въпросителни погледи Маги. Луис вдигна своя знак.
— Ето я! — провикна се Ела и забърза към внучките си, следвана по петите от Луис и госпожа Лефковиц.
Роуз пристъпи напред и кимна.
— Здравей! — каза тя, докато внимателно изучаваше лицето на възрастната жена пред себе си.
— Толкова време мина. Твърде много време! — промълви тя и направи още една стъпка напред. Роуз малко несръчно позволи да бъде прегърната. — Добре дошла, скъпа. Много се радвам, че си тук!
Роуз кимна.
— Благодаря. Всичко е малко странно и необикновено…
Ела се взираше във внучката си. Междувременно Маги вече беше заела мястото си в количката на госпожа Лефковиц и правеше кръгчета наоколо като малък рицар, докато засипваше сестра си с въпроси: