— Откъде намери тези шноли? Харесва ми косата ти! — приближи стремително до краката на Роуз и огледа стъпалата й. — Тези гуменки не са ли мои?
Роуз се усмихна вяло.
— Оставила ги беше в апартамента ми — поясни тя. — Не мислех, че ще имаш нужда от тях. А и нямах представа къде да ги изпратя. На всичкото отгоре ми стават.
— Хайде, разкажи ми. — Маги подкара количката към изхода на летището. — Какво ново? Кой е щастливецът?
— Казва се Саймън Стайн — поясни Роуз. Тя се отдели от сестра си и тръгна до Ела. Приведе глава към нейната и заговори с нея. Маги остана назад с Луис и госпожа Лефковиц. Напрягаше слух да чуе какво си говорят двете отпред. Роуз изглеждаше съвършено различно! Вече не беше толкова бледа, нито педантична като преди; нямаше и вид на жена, в чийто задник са пъхнали буболечка и тя иска час по-скоро да намери тоалетна, за да я извади. Дрехите, с които беше облечена, сякаш бяха подбирани от Маги, крачката й беше отривиста, но спокойна. Роуз не беше отслабнала, но беше някак стегната, като че плътта й се беше организирала по друг начин. Чувстваше се някак удобно в собственото си тяло, може би за първи път в живота й, и Маги се питаше каква може да е причината за подобно преобразяване. Вероятно Саймън Стайн. Името й се струваше познато. Маги порови в паметта си и успя да измъкне онова парти, организирано от фирмата „Дейв и Бъстър“, там се мерна един мъж с къдрава светлокестенява коса в костюм и вратовръзка, който се опитваше да заинтригува сестра й с отбора на фирмата по софтбол.
— Хей, Роуз! — провикна се тя и догони Роуз и Ела, които почти бяха допрели глави и нещо си шепнеха. Маги изпита поредно жегване на ревност. Тя преглътна мъчително. — Ще се жениш за онзи мъж от твоята фирма, нали?
— Нещата се промениха повече, отколкото можеш да си представиш — рече Роуз. Сетне се извърна и се отдалечи, следвана от Ела. Маги ги проследи с поглед и се натъжи… Беше си го заслужила. След всичко, което беше причинила на сестра си, да не очакваше, че тя ще изтича тук, готова да прости и да забрави? Въздъхна, вдигна раницата на Роуз и тръгна към изхода.
53
Роуз Фелър беше убедена, че това, което изпитва, много прилича на преживяванията на космонавти, озовали се на чужда, неизследвана досега планета. Тя беше на планета Баба и се оказа, че задачата й никак не е лесна.
Въздъхна, намести прозрачната козирка, която Маги й беше дала назаем, и последва сестра си навън през вратата.
— Да не забравите слънцезащитния крем! — провикна се Ела от вътрешността на апартамента.
— Взехме го — отговори Маги и бръкна в джоба си, за да покаже на Роуз тубата.
Колкото и да е странно, мислеше си Роуз, докато крачеха по напечената от слънце бетонна пътека покрай съвършено поддържаните зелени (ако изобщо можеше да се говори за зеленина) площи в „Голдън Ейкърс“, през месеците, в които не се бяха виждали, Маги се бе превърнала в напълно поносима и дори отговорна млада жена. И което бе най-странно, бе успяла да се сприятели с възрастните хора от това място. Ето това Роуз изобщо не можеше да разбере. Собственият й опит с хора на възраст шестдесет и пет и нагоре бе от повторението на телевизионното шоу „Голдън Гърлс“. Срещата с новооткритата баба я караше да се чувства някак неудобно. Смущаваше я начинът, по който тя гледаше втренчено, сумтеше и сякаш всеки миг щеше да се разплаче, особено когато задаваше стотиците си въпроси и очакваше отговори. Как изглежда жилището им? Как се е запознала със Саймън? Кои са любимите й храни? Обича ли котки и кучета, или само едните, или нито едните, нито другите? Кои филми са й харесали в последно време? Какви книги чете? Човек имаше усещането, че е на уредена среща с непознат, с уговорката, че няма да има романтично развитие на отношенията. Истината бе, че беше вълнуващо, но и доста изтощително.
По пътеката към тях се носеше дребничка възрастна жена на велосипед с три колелета.
— Маги! — поздрави тя.
— Здравейте, госпожо Нортън! Как е тазобедрената става?
— Добре! Много добре!
Роуз примигна от силното слънце. Опитваше се да свърже някак това, което виждаше и чуваше. Засега единственото заключение, до което стигаше, бе, че някой е промил мозъка на сестра й или просто страда от раздвоение на личността. Нямаше обяснение как Маги успява да оцелее тук, където липсва постоянен поток от мъже без пейсмейкъри и армия от правнуци. Кой флиртуваше с нея? Кой й поръчваше питиета или й даваше пари за маникюр, кой непрестанно я уверяваше в това колко красив и колко значим човек е тя? Не беше възможно. Роуз кимна за поздрав към госпожа Нортън и нейната тазова става и последва сестра си към басейна. Бе имала намерение да е сърдита и гневна в отношенията си с Маги, а ето че сега не знаеше какво да прави. Излизаше, че момичето, което бе готова да убие, вече не съществува.