— И така, обясни ми — започна тя.
— Няма какво да ти обяснявам — отвърна Маги. — С Дора е лесно, защото тук тя е единствената жена и не спира да говори. Беше една от първите ми клиентки.
— Какви клиентки? — попита Роуз. — С масаж ли се занимаваш?
— Не. Личен дизайнер и доставчик съм — гласеше странният отговор. Маги бръкна в джоба си и извади оттам визитната картичка, която госпожа Лефковиц бе написала на своя компютър и отпечатала. „Маги Фелър. Личен дизайнер и доставчик. Помагам ви да намерите любимите си дрехи“. — Това е рекламният ми слоган. Карам всичките си клиенти да ми разкажат кои са били любимите им дрехи, след което отивам и ги купувам вместо тях. Опитвам се да възпроизведа чувството. Ако например любимата ти дреха е била синя ленена рокля без ръкави, не ти купувам задължително синя ленена рокля без ръкави, по-скоро търся такава дреха, която да повтори усещането, което си имала, докато си я носила.
— Страхотно звучи! — Роуз наистина вярваше, че идеята е добра. Ако имаше нещо, в което Маги много я биваше, това беше да избира дрехи. — С кого друг ще ме запознаеш?
— Ами, с Джак например. Според мен той си пада по Дора. Бил е счетоводител и обеща да ми помага в „Любимите ви дрехи“. И с Хърман също. Малко е мълчалив, но иначе е много мил и… Маниак е на тема татуировки.
— А има ли?
— Не мисля. По-точно не съм го разглеждала подробно. Но те знаят всичко за теб.
Какво ли можеше да значи това? Интересно й беше какво говори Маги за нея.
— Например?
— Къде живееш, с какво се занимаваш. Ще трябва да им разкажа за сватбата. Това и за мен е новина. Кога планирате да е събитието?
— През май — отговори Роуз.
— Как върви организацията? Предполагам, всичко е под контрол?
Роуз се стегна.
— Всичко е наред — гласеше лаконичният й отговор.
Маги се почувства засегната, но наместо да се разфучи и разсърди, да се фръцне и да запраши нанякъде, само сви рамене.
— Ако имаш нужда от помощ, дай знак — подхвърли тя. — Знаеш, професионалистка съм.
— Ще го имам предвид — обеща Роуз. Вече бяха край басейна и завариха там Джак — висок, загорял от слънцето старец, който присви очи, за да ги види по-добре. Тук беше и Дора — дребна, закръглена и ужасно бъбрива. Практически не млъкваше. Когато ги забеляза да приближават, тя замаха ръце като обезумяла. Хърман естествено внимателно оглеждаше ръцете и краката на Роуз, очевидно търсеше някакви татуировки. Маги им помаха за поздрав и се насочи към тях. Роуз недоумяващо поклати глава и простря хавлиената си кърпа върху скърцащия метален шезлонг. Спокойно, отпусни се, съветваше се тя и нагласи лицето си за усмивка. Тръгна по напечения бетон, за да се запознае с приятелите на Маги.
— Ще ви е удобно ли тук? — попита Ела. Тя беше разпънала сгъваемото канапе, което изглеждаше напълно достатъчно за Маги, но сега й се видя необикновено малко и тясно.
— Напълно — увери я Роуз, докато застилаше леглото с чистия чаршаф. Още беше малко замаяна и изтощена (а и поизгоряла от слънцето) от първия си ден във Флорида. Двете с Маги поседяха край басейна, после всички отидоха да вечерят, поканени от Луис, който се държа наистина много мило. Ела също присъстваше, естествено, но не сваляше очи от Роуз. Това доста разсейваше внучката й. След вечерята погледаха телевизия за около час и сега се готвеха за лягане в малката спалня за гости. Роуз веднага забеляза, че Маги също както и в нейния апартамент, бе превърнала стаята и дрешника към нея в нещо средно между кабинет и будоар. На масичка за игра на карти бяха нахвърляни бележници, скици и ръководства за управление на малък бизнес. Встрани от нея стоеше шивашки манекен, върху който бяха намятани различни платове. Не липсваха купища кремове и всякаква козметика, дрехи и най-изненадващото — камара книги. Роуз взе една. „Пътуванията на У. С. Мъруин“. Помнеше я от колежа и отвори на подгънатите страници, на много от тях се виждаха разкривените букви от почерка на Маги.
— Четеш вече поезия? — попита тя.
Маги кимна гордо.
— Харесва ми — каза тя. Измъкна един том отдолу. — Това е Рилки.
— Рилке — поправи я Роуз.
— Все едно — махна Маги с ръка. Изкашля се и обяви: — Стихотворение за лека нощ. — След това започна да чете.