Кимна, очевидно доволна от себе си. Роуз гледаше сестра си със зяпнала уста.
— Как успя… Къде се… — Не можа да отрони и дума повече. Алчната за внимание, самовлюбена, крадящата обувки, вечно търсеща признание душа на Маги се беше отдръпнала назад и бе заместена от Рилке.
— Особено ми хареса стихът за минаващото куче — сподели Маги. — Напомня ми за Хъни Бън.
— А на мен за Петуния — въздъхна Роуз. — Онзи малък мопс, който остави в апартамента ми.
— Вярно! Съвсем бях забравила. Как е тя?
— Добре е — отвърна сестра й, която добре помнеше как Маги я беше насадила с кучето, история, която естествено повлече след себе си спомена за позата, в която беше заварила Маги с Джим Данвърс. Тя изми зъбите и лицето си и се мушна в леглото. Постара се да легне от страната, където матракът беше по-къс, и обърна гръб на сестра си.
— Да не вземеш да ме риташ — предупреди Маги. — Изобщо най-добре е да нямаме никакъв физически контакт.
— Няма проблем. Лека нощ — отговори Роуз.
— Лека нощ.
В стаята не се чуваше абсолютно нищо, освен крякането на жабите отвън. Роуз затвори очи.
— Значи — със съвсем бодър глас подхвана Маги — ще се жениш за Саймън Стайн!
Роуз изпъшка. Беше забравила навика на Маги, когато си легне, загаси лампите, прозее се, протегне се, каже лека нощ и създаде впечатлението, че вече заспива, да подхване разговор точно когато ти вече си се унесъл.
— Не обсъдихме ли тази тема по време на вечеря?
Маги се направи, че не е чула.
— Спомням си го от онова парти, на което ме заведе — не спираше тя. — Видя ми се сладък! Нисък, но сладък. Кажи ми каква сватба ще правите.
— Малка. — Роуз от опит знаеше, че колкото по-кратки са отговорите, толкова по-лесно ще се отърве. — Сидел ми помага.
— Не й позволявай да се меси. Непременно ще стане някаква беля. Не помниш ли сватбата на Моята Марша?
— Много смътно — отвърна Роуз. — Присъствах само на церемонията. — Сидел с типичната си съобразителност беше определила дата за сватбата на дъщеря си в края на седмицата, непосредствено преди последните изпити на Роуз в колежа. Тя беше останала до брачната клетва и се спусна обратно към учебниците си.
— Спокойно може да се нареди на първите места в класацията на „Фокс“ за Най-лоша сватба на Америка.
— Гледах снимки. Стори ми се много прилично. — Сега като се замисли, Роуз си спомни, че още тогава имаше странното усещане, че нещо не е било съвсем наред и Сидел и баща й премълчават нещо.
— Не забеляза ли, че на всички снимки краката на хората бяха отрязани?
Не беше забелязала.
— Веднага ще ти кажа защо — с готовност предложи Маги. — Тържеството трябваше да се проведе на моравата зад онзи модерен клуб, помниш ли?
— „Силвър Глен“.
— „Силвър Глен“, „Силвър Лейк“, „Силвър нещо“ — нетърпеливо я прекъсна Маги. — И наистина беше много подходящо — градини, морави и всичко останало, с изключение на повредените пръскачки, тентите нямаха под и всички газеха в десетсантиметрова кал. Масите започнаха да потъват, да не говорим, че краката на всички се вледениха.
— Стига бе — не издържа Роуз.
— Честна дума — весело рече Маги. — Марша щеше да изплаче очите си в тоалетната. — Моят най-важен ден е провален! Напълно провален! — Маги се постара да възпроизведе истеричните писъци на Моята Марша.
— Божичко! — На Роуз започна да й се повдига, като си представи какво е изпитала Марша, и дори изпита известно съчувствие.
— Чакай да ти кажа по-нататък. Сидел забравила да поиска да отделят част от паркинга за колите на гостите, така че хората притичваха час по час да местят колите си. Щом младоженците станаха за първия си танц, автоматичните пръскалки се включиха без предупреждение и всички се разбягаха. Освен това Сидел беше забравила да предвиди място за мен и се наложи да седна на масата на оркестъра, където дадоха по една кутия с храна, никакви келнери, никакви прибори и чинии.
Роуз беше сигурна, че тази грешка съвсем не е била неволна, но предпочете да задържи подозренията за себе си.
— Направо като във филм на ужасите беше — завърши Маги щастливо. — Слава Богу, имаше безплатен бар за напитките. Доста коктейли изпих.