— Добре ли си? — попита тя.
— Приключих с пуешкото — въздъхна Роуз.
— Ела да си починем — предложи Ела. Двете се запътиха към малката масичка в ъгъла, където госпожа Лефковиц се беше зачела в последния брой на „Хелоу“ (както тя обичаше да отбелязва, клюките от Англия винаги са по-интересни).
— Бъдещата ни булка — поздрави тя Роуз.
Роуз се усмихна вяло и се отпусна на един от сгъваемите столове.
— Разкажи ни нещо повече за сватбата — помоли госпожа Лефковиц. — Имаш ли рокля?
Роуз се сепна.
— Сватбата. Ами Сидел се занимава с нея.
— Какво е това Сидел?
— Втората жена на баща ми — обясни Роуз. — Нещо като Крюела де Вил от Чери Хил. Каква беше сватбата на мама? — обърна се тя към Ела.
— Съвсем скромна — отвърна баба й. — Вашите я организираха сами. Подписаха се в кабинета на равина в четвъртък следобед. Исках да им помогна… Да й направя сватба… Каролайн обаче отказа, а баща ти правеше само онова, което Каролайн искаше.
— Познато ми е — отбеляза Роуз. — Баща ми не е… Не може да се каже, че е много волеви човек.
Освен когато реши да ме отстрани от вашия живот, помисли си Ела.
— Обичаше майка ти — изрече на глас тя. — Всеки, който ги видеше заедно, го казваше. Опитваше се да се грижи за нея, да я направи щастлива.
— Искам да си говорим за твоята сватба — намеси се госпожа Лефковиц и остави настрани историята за последните подвизи на Фърги. — Разкажи ми подробно!
— Няма много за разказване — въздъхна Роуз. — Организира я едно чудовище, което се прави, че не чува какво искаме ние двамата със Саймън, и се опитва да ни натика идеите си.
— Лимон — отсече госпожа Лефковиц.
— Моля?
— Мислех си за плода лимон — поясни старицата. — Какво става, когато изстискаш портокал?
— Оплесквам се — усмихна се Роуз.
— Не, не, умнице! Получава се портокалов сок. Не сок от грейпфрут, нито от ябълка, не и мляко. Получава се сок от портокал. И винаги е така. И с хората е така. Могат да ти дадат единствено онова, което е вътре в тях. Щом тази Сидел ти създава единствено проблеми, то е, защото в нея има само проблеми. Тя просто дава на света около нея това, с което разполага. — Госпожа Лефковиц се облегна назад, очевидно доволна от себе си.
— Къде научи всичко това? — попита Ела.
— От доктор Фил.
Ела си отбеляза наум да разбере каква е тази история с доктор Фил.
— А какъв плод е Маги например? — попита Роуз.
— Сладък.
— Ако наистина го мислиш, това значи, че не познаваш добре сестра ми — засмя се Роуз.
— Наистина ли? — попита Ела.
Роуз се изправи.
— Маги взима.
Най-сетне, помисли си Ела, докато следеше как по-голямата й внучка крачи напред-назад. Най-сетне ще извади навън това, което я мъчи.
— Взима всичко — продължаваше Роуз с одрезгавял глас. — Не сте ли го забелязали? Тя живее с усещането, че нещата й се полагат. Полага й се всичко, което е твое. Дрехи, обувки, пари, коли… други неща.
Други неща, отбеляза наум Ела.
— Не ми казвайте, че, откакто е тук, не са ви изчезнали разни неща.
— Не съм забелязала — рече Ела.
— Ние нямаме неща, които тя да иска — отговори госпожа Лефковиц.
— Може би си въобразява, че вече е приключила с мен и сега може да тръгне в правия път.
Други неща, повтори си наум Ела. Реши, че може да зададе направо въпроса на своята почетна гостенка.
— Какво взима Маги? — попита тя. Роуз рязко обърна глава към нея.
— Моля?
— Мисля, че е взела нещо, което е било от голямо значение за теб — продължи Ела. — Какво е то?
— Нищо особено — припряно отвърна Роуз. Сега вече гласът й бе не само на ядосан, а по-скоро на вбесен човек. Изглежда смяташе, че причината за това е Маги, а може би причината беше и в нея самата. — Нищо, което да е от голямо значение.
— Скъпа моя! — Ела протегна ръка. — С Маги нещата са наред. Спестява част от заплатата си, а ми се струва, че идеята й с бизнеса също не е лоша. — Роуз се правеше, че не чува. — Досега успя да осигури облекла за някои хора, които познавам. Приятелката й Дора, моята съседка Мейвис Голд…
— Съветвам ви да сте нащрек — процеди Роуз. — Ако досега не е взела нещо, това не значи, че няма да го направи. Не се хващайте много на миловидното й изражение. Невинаги е такава. — Роуз напусна помещението, оставяйки Ела онемяла.
55
Два дни по-късно Маги наблюдаваше Роуз, докато спеше на шезлонга до нея.
— Уморена е — отбеляза Дора.
— Поразително прозорлива си — гласеше коментарът на Джак.