— Често се питам дали Роуз ме мрази — промълви Ела и затвори очи. Тя не беше споделила нито с Луис, нито с Маги, че пристигането на Роуз я изпълваше едновременно с безкрайна радост и смразяващ страх. Дълбоко в сърцето си тя все още искаше Роуз да зададе въпросите, на които тя и без това нямаше отговор.
— Как би могъл някой да те мрази? — попита Луис. — Безпокоиш се прекалено много. Момичетата не са глупави. Не могат да те обвиняват за това, че не си била край тях в ония години, след като не си била допускана до тях. Освен това едва ли очакват да решиш проблемите им. Не е по силите на никого.
— Лошо ли е, че въпреки всичко толкова много ми се иска да опитам? — попита Ела.
— Не, разбира се — усмихна се Луис, — само задълбочава обичта ми към теб.
57
С първия проблем при търсенето на булчинска рокля за сестра си Маги се сблъска още рано на следващия ден — в обикновените магазини получаваха рокли само с два размера, а нито един от тях не беше размерът на Роуз.
— Получаваме само мостри — отегчено обясни продавачката, когато Маги поиска да види някой модел, който да не е осми или десети размер. — Пробвате ги, решавате дали ги харесвате и ние поръчваме вашия размер.
— Ами ако не нося нито осми, нито десети размер? — поиска да знае Маги.
— Стесняваме ги, ако са широки.
— А ако са по-тесни? — Маги опипваше плата, съзнавайки, че в тези модели Роуз за нищо на света не би се напъхала.
Жената вече пишеше нещо на един лист, който подаде на Маги.
— Ето на този адрес имат по-големи номера.
Така се и оказа. Маги се озова в магазин от голяма верига, предлагаща предимно сватбени облекла — по-големите номера рокли висяха в отделен сектор.
— Доставят ги с всичките аксесоари, така ли? — попита Ела.
Това не беше ясно. Ясно беше само, че са отвратителни.
— Какво ще кажеш за тази? — въздъхна Ела и показа на внучка си поредния от безбройните еднообразни модели — богато разкроена пола, тясна в кръста и с цветя от плата на гърдите.
— Не знам какво да кажа. Нищо й няма на роклята, но ми се иска да избера за Роуз нещо специално, нещо съвършено и не съм убедена, че ще го намерим точно тук. — Маги въздъхна и се облегна изморено на стъклото на щанд с преоценени булчински жартиери. Знам, че видя ли този модел, непременно ще го позная, но все повече си мисля, че никога няма да го срещна сред готовите рокли.
— Разбра ли какво харесва Роуз? — попита Ела.
— Тя самата не е наясно какво харесва. Любимата й дреха е син суичър с качулка с цип отпред. — От гърдите й се отрони поредна въздишка. Дали да не поговоря с някоя кроячка на дрехи? Може да имаме по-голям късмет. — Тя се огледа. — Това обаче не е нашето място. Къде е Луис?
Оказа се, че той е отзад при пробните и предлага компетентни съвети на бъдещите младоженки.
— Не знам — мърмореше дребничка червенокоса жена с пухкава като целувчена торта рокля. — Имам чувството, че цялата съм потънала в тази рокля.
Луис я огледа внимателно.
— Все пак облечете отново третата, онази с дълбоко изрязания гръб. Според мен тя е най-подходяща за вас.
Чернокожо момиче, в чиито множество плитчици бяха вплетени миди и охлювчета, го потупа по рамото и го обърна към себе си.
Той я обгърна с поглед и отсече.
— Това е моделът за вас.
— Луис — провикна се Маги, — тръгваме.
Хор от възмутени гласове посрещна репликата й.
— Не! Почакайте малко. Само още един модел!
Луис се усмихна.
— Излиза, че имам талант; Маги, защо не ме наемеш за консултант във фирмата?
— Дадено — отвърна тя. — Но разполагаме само с два дни до отпътуването на Роуз, а не сме се спрели на нито един модел. Така че да вървим.
Късно вечерта Маги и Ела се прибираха към „Голдън Ейкърс“ с колата на Ела. Въздухът тежеше от влага и от писъците на цикадите. Баба и внучка бяха тъжни и разочаровани. Роклята, която отидоха да гледат, никак не им хареса. Изкуствена, прекалено лъскава коприна, извивката около врата беше крива, мънистата по ръба на полата едва се крепяха и още докато вдигнаха роклята, няколко перли изтрополиха по линолеума в кухнята на бъдещото светило на модата. Маги обяви, че не са си представяли точно такава рокля, но жената ги помоли просто да я вземат.
— За себе си ли я шихте? — досети се Маги.
— Да, но се оказа, че напразно съм я шила — беше тъжният отговор.
И така двете се връщаха у дома с полюшваща се като привидение над задната седалка рокля. Маги беше направо съкрушена и искрено изплашена.