Затвореше ли очи, в съзнанието на Маги изникваше споменът за едно междучасие в детските им години, когато тя беше в четвърти клас, а Роуз — в шести. Маги отиваше да играе на дама с Мариша Нусбаум и Ким Прат и забеляза, че в този момент Роуз небрежно пресича игрището на момчетата, зачетена в някаква книга.
„Хей, разкарай се!“ — извика един от по-едрите шестокласници.
Роуз вдигна глава от книгата и се огледа объркано. Махни се оттам, Роуз, мислено я подкани по-малката й сестра. В това време Ким и Мариша започнаха да се кискат тихичко. Роуз продължи пътя си в посоката, която си беше избрала, без да забързва крачка. Едно от момчетата грабна топката и я запрати с всичка сила към Роуз. Всички чуха как изпъшка от усилието. Прицелил се беше в тялото й, но очевидно не беше много точен, защото топката блъсна Роуз в тила. Очилата й излетяха напред, книгите, които стискаше — също, защото тя разпери ръце да запази равновесие. Краката й се преплетоха и тя се просна възнак.
Сърцето на Маги спря от уплаха. Стоеше вцепенена, подобно на момчетата, в чието игрище Роуз неволно бе навлязла. Шестокласниците се спогледаха неспокойно, сякаш все още не можеха да решат дали това, което се случи, продължава да е смешно, или падането на момичето можеше да стане причина за неприятности. В този момент едното от тях — Шон Перигини, най-висок в шестите класове — се засмя. Миг след него и останалите започнаха да се смеят, последвани и от останалите деца в училищния двор. С изключение на Роуз, естествено, която вече плачеше. Избърса носа си с опакото на разкървавената от падането ръка и започна да опипва земята наоколо, за да открие очилата си.
Маги все още не знаеше как да реагира. Дълбоко в себе си знаеше, че не биваше да допуска това да се случи, но някакъв вътрешен глас упорито нашепваше: „Нека Роуз сама да се оправя. Толкова е загубена. Сама си е виновна“. На всичкото отгоре Маги не беше тази, която оправяше нещата. Обикновено Роуз поемаше тази роля. Ето защо Маги стоя, без да помръдне, докато сестра й най-сетне откри очилата си. Едно от стъклата се беше счупило. Маги го забеляза едва когато Роуз с олюляване се изправи и в този момент… О, ужас! Сестра й се беше навела да събере книгите си и всички ясно видяха, че задният шев на панталоните й се е разпрал и отдолу се подава грозното й бельо, което предизвика взрив от смях. Господи, помисли си ужасена Маги, защо й беше на Роуз точно днес да облече тези пликчета?
„Ще трябва да ми платиш за това“ — извика Роуз към Шон Перигини и протегна счупените очила. Тя очевидно не си даваше сметка, че всички зяпат бельото й. Смехът ставаше все по-силен. Роуз обиколи с поглед игрището, групите деца от пети и шести клас, които се превиваха от смях, и се спря на Маги, която стоеше като вцепенена между Ким и Мариша, на затревената площ до лехите с цветя, запазена по негласно споразумение за известните момичета от училището. Роуз присви очи към тях и Маги можеше да се закълне, че прочете в погледа на сестра си омраза и болка едновременно.
Трябваше да й помогна, подсказваше на Маги вътрешен глас. Въпреки това тя стоеше неподвижно, наблюдаваше и слушаше как останалите деца се смеят, с усещането, че това е някаква тъмна страна от сделката тя да е по-красива от сестра си.
Нищо й няма, ожесточено продължаваше да се успокоява Маги, докато сестра й бършеше лице, събираше книгите си и се правеше, че не чува кикота на останалите и скандиранията: „Ба-беш-ки га-щи!“, които няколко момичета от петите класове вече бяха подхванали. Без да бърза, Роуз се отправи към входа на училището. Маги никога не би направила тази грешка да мине през игрището, още по-малко да облече такова бельо, което човек вижда само в анимационните филми. Нищо й няма, за пореден път си повтори Маги, докато проследяваше как сестра й бутва вратата на училището и се скрива от очите на останалите, сигурно на път към директора.