„Маги, излез на дъската“ — викаше я често една от гадните учителки.
Без да вдига очи от огледалото пред себе си, Маги обикновено отвръщаше:
„Няма да мога. Лакът ми трябва да изсъхне“. И размахваше разперени пръсти.
Щеше да отпадне много рано, ако я бяха оставили да повтаря поне един клас. Учителите обаче я пробутваха в следващия клас, вероятно от страх, че още една година ще трябва да се занимават с нея. В това време приятелите й вървяха напред и се развиваха. По едно време тя направи някакъв опит да ги догони. Ким и Мариша се опитаха да й помогнат, но пропуските й вече бяха станали твърде големи. Другите й съученици играеха хокей на трева, участваха в ученически комитети, занимаваха се с подготовка за Ес Ей Ти тестовете, готвеха се за колежи, а тя изоставаше все повече и повече.
В четвъртия клас на гимназията Маги си даде сметка, че щом момичетата я отбягват, то тя ще направи така, че това да не важи за момчетата. Започна да си измисля прически, а от дълбоките деколтета на блузите й се подаваше дантелата на бельото й. В първия учебен ден на новата година се появи с джинси с ниска талия. Толкова ниска, сякаш всеки момент ще се изхлузят. Обула беше черни кожени ботуши с високи токове, под коженото военно яке на баща си бе облякла дантелено бюстие. Червилото и гримовете, наплескани по лицето й, можеха да покрият цяла стена. По ръцете й тежаха поне двайсетина гривни от черен каучук. Косата си беше завързала с тънък шал, чиито краища висяха свободно. Идеите си взимаше от своя идол Мадона. Тя тъкмо беше започнала да се появява в различни клипове по Ем Ти Ви. Маги поглъщаше жадно всяка информация за певицата — ровеше в списания и вестници и не спираше да се удивлява от сходствата, които намираше между себе си и изгряващата звезда. Майките и на двете бяха починали. И двете бяха красиви, танцуваха добре, от малки бяха посещавали курсове по танци, не се плашеха да излязат на улицата, дори напротив, и от двете се излъчваше сексапил. Момчетата се въртяха като мухи около Маги, купуваха й цигари, канеха я на събиранията, за който се знаеше, че няма да присъстват родители, следяха чашата й и бързаха да й долеят, държаха я заръка, водеха я в някоя тъмна празна стая или на задната седалка на колата си, ако станеше късно.
Мина доста време, преди Маги да си даде сметка, че никой от тях не я търсеше по телефона, не я канеше на танци, нито дори я поздравяваше по коридорите. Късно нощем, когато Роуз вече спеше и никой нямаше да я чуе, тя плачеше от обида. Скоро реши, че не си заслужава да си хаби сълзите. След време щяха да съжаляват. Щяха да се пукнат от завист, когато тя стане известна, а те са все още кръгли нули, които не могат да се измъкнат от задръстеното си малко градче — надебелели, неизвестни и незабележими.
Така в промъкване покрай групите момчета и момичета, заети със съвсем други разговори, изминаха годините в училище. По това време я крепеше мисълта, че някой ден, когато стане известна, ще им натрие носа. Викаха я на купони в края на седмицата на места, където родителите отсъстваха. В такива вечери обикновено се лееха бира и вино, раздаваха се хапчета или цигари с дрога. По-лесно й беше, когато беше пияна. Тогава нещата се размиваха и не беше проблем да преглътне поредната унизителна ситуация. Роуз не мина през преобразуванията, които се очакваха — да си направи прическа, капитанът на футболния отбор да се влюби в нея на официалната танцова забава в училище. Промени въпреки всичко се наблюдаваха. Благодарение на твърде прозрачния номер на Маги — да оставя големи шишета с шампоан „Хед енд Шоулдърс“ на видно място в банята — пърхотът изчезна. Както и преди носеше очила, обличаше се безподобно, но поне следваше стила на Ейми, приятелката й. За Маги Ейми беше същата откачалка като сестра й. На Роуз обаче не й правеше впечатление, че красивите момичета в училище й се подиграват и често й напомнят за бабешкото й бельо. Така или иначе, Роуз беше в класовете на отличниците и оценките на тестовете й неизменно бяха отлични. Маги щеше да се прави, че това не я интересува, но в един момент стана ясно, че да си сред първенците в училище има значение.
„Принстън значи! — повтаряше един ден Сидел, когато Роуз показа току-що пристигналото писмо. — Това си е сериозно постижение, Роуз!“