— Благодаря ви — рече той. — Какво ще правите в края на седмицата? — попита с надеждата, че тонът му ще прозвучи небрежно.
— Утре съм дежурна в кухнята за бедни, а и ме чакат две книги, които съм обещала да чета на незрящите.
Любезно, но отказа, помисли си Луис.
— Благодаря за стихотворението. Ти единствена спазваш сроковете. Както обикновено.
Ела се усмихна леко и пое към вратата. Сигурно не ме харесва, помисли си той мрачно. За една от годишнините от тяхната сватба, която празнуваха заедно във Флорида, Шарла му беше подарила календар със снимки на булдози и той я попита какво иска да му каже с този подарък. Тя звучно го бе целунала по бузата, заявявайки, че вероятно с кариерата му на фотомодел е свършено, но въпреки всичко го обича.
Луис тръсна глава, за да прогони спомените, и взе листа със стихотворението на Ела. „Какво като съм стара…“ зачете се той. Когато стигна до реда „Все още чувствам свойто тяло“, лицето му се разтегна в усмивка. Може би не биваше да се отказва от опитите да се среща с Ела.
6
— Вървим към обичайното споразумение, нали колега? — Роуз Фелър се наведе през масата. Лицето на адвоката, който седеше на отсрещната страна на масата, бе белезникаво, с цвят на суроватка, а сиво-зеленият цвят на костюма му бе изключително неподходящ. Той само кимна. Роуз бе готова да се закълне, че също като нея, човекът няма и най-слабата представа какво се разбира под „обичайното споразумение“. Но при други срещи за представяне на доказателствата бе чувала юристите да изричат това встъпление, ето защо реши, че е подходящо да го използва.
— Ако сме готови, можем да започваме — обяви тя с увереност, по-скоро изиграна, отколкото действителна, сякаш бе водила подобни събирания поне стотина пъти досега. Истината бе, че й се беше случвало само два пъти. — Казвам се Роуз Фелър и съм юрист в адвокатска фирма „Луис, Домел и Феник“. Представлявам „Вийдър Тръкинг Къмпани“ и Стенли Уилет, финансов ревизор на Вийдър. Тук сме за представяне на доказателствата по изясняване на обстоятелства във връзка с иск към Уейн Льогрос… — Тя замълча и насочи поглед към свидетеля, за да види дали ще потвърди, че правилно е произнесла името му. Мъжът обаче извърна очи. — Уейн Льогрос — продължи тя, разчитайки, че ако не го е произнесла както трябва, той щеше да реагира — е президент на „Маджестик Кънстръкшънс“. Господин Льогрос, бихте ли ни казали пълното си име и адрес.
Уейн Льогрос бе нисък набит мъж на около петдесет с късо подстригана стоманеносива коса и тежък пръстен на едната ръка.
— Уейн Льогрос — с висок и ясен глас започна той. — Живея на Таскър Стрийт петстотин и тринадесет. Филаделфия.
— Благодаря — обади се Роуз. Истината бе, че тя, неясно защо, изпитваше съчувствие към човека. Никога досега не беше ръководила среща за изслушване на доказателства, с изключение на две упражнения в университета, но дори тогава процедурата й се виждаше много сериозно нещо. — Бихте ли ни казали каква длъжност заемате?
— Президент. На „Маджестик“ — охотно отвърна господин Льогрос.
— Благодаря. Предполагам, вашият адвокат ви е обяснил, че сме тук, за да съберем информация. Клиентът ми твърди, че му дължите… — Тя хвърли бърз поглед към записките си. — … Осем хиляди долара за отдадено под наем оборудване.
— Самосвали — кратко поясни Льогрос.
— Точно така — съгласи се Роуз. Бихте ли ни казали колко самосвала предоставихте?
— Три.
Роуз плъзна лист хартия по гладката повърхност на масата.
— Това е копие от договора, подписано от Вийдър. На него ще видите подписа на служителя на съда, който го прие като доказателство на ищеца номер 15 А. — Представителят на съда кимна в потвърждение. — Моля да прочетете изреченията, които съм подчертала.
Льогрос въздъхна тежко и пое листа.
— „Маджестик“ приема да плати на „Вийдър“ две хиляди долара на седмица за това, че ще използва три самосвала.
— Това вашият подпис ли е?
Льогрос огледа ксероксното копие на договора и кимна.
— Да — рече той най-накрая. — Моят е. — Нотки на раздразнение прозираха в гласа му. Свали пръстена си и го завъртя на масата.
— Благодаря ви — обади се Роуз. — Кажете ни строежът в Райланд завърши ли?
— Училището ли?
— Да.
— И „Маджестик Кънстръкшънс“ получиха парите за свършената работа, така ли?