Льогрос кимна. Адвокатът му го погледна и повдигна вежди.
— Да — промълви ответникът неохотно. Роуз подаде следващ лист през масата.
— Моля да приемете доказателство на ищеца номер 16 А. Копие от вашата фактура, от която е видно, че Училищното настоятелство на Райланд ви е изплатило цялата сума за свършената работа. Сметката приключена ли е?
— Да.
— Значи са ви платили за работата, която сте свършили за тях?
Поредно кимване. Пореден предупредителен поглед от страна на адвоката. Последва и очакваното „Да“. През следващия половин час Роуз педантично подаваше документ след документ, подпечатани фактури и уведомления, събрани от агенцията по събиране на доказателства. Не бяха герои от адвокатски трилър на Гришам, помисли си тя за миг, но ако имаше и късмет, всичко щеше да завърши в полза на нейния клиент.
— Значи завършихте обекта на Райланд и платихте уговорените суми на подизпълнителите си, така ли? — обобщи тя накрая.
— Да.
— С изключение на „Вийдър“?
— Те са си получили парите — промърмори Льогрос. — От друго място.
— Не ви разбрах? — любезно попита Роуз.
— От друго място — повтори Льогрос и сви глава между раменете. Пръстенът се завъртя на масата. — От трето лице. От моя експедитор. — Произнасяше сричките така, сякаш ги захапваше една по една. — По-добре го попитайте какво дължи на моя експедитор.
— Непременно — увери го Роуз. — Но в момента разглеждаме друг проблем. Очакваме да ни разкажете своята версия.
Льогрос гледаше упорито надолу към пръстена, който въртеше между пръстите си.
— Бихте ли ни съобщили името на вашия експедитор?
— Лори Кимел — промърмори мъжът.
— Къде живее тя? — кротко зададе въпроса си Роуз.
— На същия адрес като моя — Таскър Стрийт петстотин и тринадесет.
Роуз усети как сърцето й започва да бие по-бързо.
— Тя ви се пада…?
— Моя приятелка. Живеем заедно. — Изразът на лицето на Льогрос сякаш казваше: „Нямам изход, все нещо трябва да направя“. — Попитайте него. Той ще ви каже каква е историята.
Адвокатът на Льогрос сложи длан на ръката на клиента си, но вече нищо не можеше да го спре.
— Нека да каже за извънредните часове, които е работила за него! И как не й плати нищо за това! Как при напускането й е обещал да плати отпуската и болничните й, а не го направи.
— Може ли да направим кратка почивка? — намеси се адвокатът на Льогрос.
Роуз кимна. Представителката на съда повдигна вежди въпросително.
— Разбира се. Петнадесет минути.
Тя поведе Уилет в кабинета си, а Льогрос и адвокатът му се насочиха към един от ъглите в коридора.
— За какво става дума? — попита тя.
Мъжът сви рамене.
— Името ми звучи познато. Мога да се обадя да попитам.
Роуз посочи с глава телефона в стаята.
— Натиснете първо деветка. Връщам се след минута. — С бързи стъпки тръгна към тоалетната. Подобни срещи страшно я изнервяха, а щом се изнервеше, често ходеше да пишка…
— Госпожице Фелър? — Адвокатът на Льогрос я догони в коридора. — Може ли да поговорим? — Поведе я към заседателната зала. — Искаме споразумение.
— Какво стана?
— Изясниха се някои неща. Приятелката му е работила преди време за вашия човек. Доколкото схванах, е напуснала без предизвестие, но е очаквала да получи парите си за неизползваната отпуска и болнични. Вийдър й казал, че няма да стане, според мен клиентът ми се опитва да измъкне парите й от Вийдър.
— Не знаехте ли за тази част от историята?
— Поех делото само преди две седмици — сви той рамене.
— А сега той… — Роуз проточи глас очаквателно.
— Ще плати. Всичко.
— И лихвата. Минали са три години, нали? — поясни Роуз.
Адвокатът на Льогрос премигна.
— Лихвата за една година — контрира той. — Ще ви напишем чека веднага.
— Нека поговоря с клиента си. Ще му препоръчам да приеме. — Сърцето на Роуз биеше до пръсване, кръвта пулсираше в слепоочията й. Победа! Чувстваше се като в центъра на вихрен танц. Върна се в кабинета си и завари Стан Уилет да чете съсредоточено дипломите й на стената.
— Искат споразумение — съобщи му тя.
— Добре — отрони онзи, без да се обръща дори.
Роуз преглътна разочарованието си. Обяснимо беше да не е развълнуван колкото нея. За него осем хиляди долара бяха джобни пари. И въпреки това! Гореше от нетърпение да съобщи на Джим как добре се е справила!
— Готови са да напишат чека веднага, което означава, че няма да губите време да търсите парите си. Препоръчвам ви да приемете.
— Добре. — Очите му все така не слизаха от сложените в рамка документи с надписи на латински. — Да го напишат и да го изпратят. — Най-сетне клиентът й се обърна. — Доста труд сте хвърлила, за да получите тези дипломи. А сега какво? Тънете в хартия. — Лицето му се изкриви в нещо като усмивка.